ка - Намерени са 3544 думи от търсенето |
паника - само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без ... |
пеенка - мн. пеенки, ж. Разг. 1. Учебник по пеене и музика. 2. Книга с песни. |
перкам - перкаш, несв.; кого какво. Удрям бързо, леко. |
перука - мн. перуки, ж. Чужда или изкуствена коса, подредена във формата на шапка, която се поставя върху главата. Актьорите сложиха перуки... |
пионка - мн. пионки, ж. 1. Шахматна фигура — пешка. 2. Фигура, която се използва при някои игри, за да означи достигнатата позиция. Наредих... |
пипкав - пипкава, пипкаво, мн. пипкави, прил. 1. За птица — болен от пипка. 2. За човек — бавноподвижен, несръчен. // същ. пипкавост, пипка... |
пискам - пискаш, несв. 1. Издавам писък. 2. Плача или пея с писък. 3. Разг. Карам се. Не ми пискай! |
пиукам - пиукаш, несв. 1. За малко пиле или птиче — издавам писклив звук. 2. Писукам. |
плакат - мн. плакати, (два) плаката, м. 1. Агитационна рисунка, която се носи по време на митинг, манифестация и др. 2. Голямо обявление с ... |
платка - мн. платки, ж. 1. Пришито парче към горна част на дреха. Рокля с кръгла платка. 2. Относително самостоятелен елемент в телевизионе... |
плетка - мн. плетки, ж. 1. Начин, по който се плете нещо. Трудна плетка. Ластична плетка. 2. Плетиво (във 2 знач.). |
плешка - мн. плешки, ж. Плоска широка раменна кост и мускулите около нея. Агнешка плешка. |
плитка - мн. плитки, ж. 1. Вид прическа — преплетена коса. Гръцка плитка. 2. Преплетена по такъв начин опашка или грива (на кон). 3. Сплете... |
плочка - мн. плочки, ж. 1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница. 2. Малка керамична п... |
плюнка - мн. плюнки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка. |
плячка - мн. плячки, ж. 1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия. 2. Животно, уловено от друго животно за храна; у... |
поилка - мн. поилки, ж. Съд, в който се поят домашни животни. |
покажа - покажеш, мин. св. показах, мин. прич. показал, св. — вж. показвам. |
покана - мн. покани, ж. 1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц. 2. Напечатан лист с предложение към ня... |
поканя - поканиш, мин. св. поканих, мин. прич. поканил, св. — вж. поканвам. |