| ка - Намерени са 3544 думи от търсенето |
|---|
| фюфюкам - фюфюкаш, несв. Подсвирквам леко, като наподобявам шума, свистенето на вятъра. // същ. фюфюкане, ср. |
| хазайка - мн. хазайки, ж. Жена хазаин. |
| хазяйка - мн. хазяйки, ж. Жена хазяин. |
| химикал - мн. химикали, (два) химикала, м. 1. Получен по химически път препарат. 2. Разг. Пълнител за писане, зареден със специално мастило. |
| химичка - мн. химички, ж. Жена химик. |
| хихикам - хихикаш, несв. Смея се тихо, на пресекулки и за кратко. // същ. хихикане, ср. |
| хласкам - хласкаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям със замах, грубо, като предизвиквам шум; блъскам, хлопам. Хласкам вратата. |
| храскам - храскаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам. |
| хрипкав - хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж. |
| хроника - мн. хроники, ж. 1. Истор. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Ма-насиев... |
| хрупкав - хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раз... |
| хрупкам - хрупкаш, несв. Хрупам леко, по малко. // същ. хрупкане, ср. |
| хрускам - хрускаш, несв. 1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен рязък шум. Хрускам дражета. 2. Хрущя. // с... |
| хряскам - хряскаш, несв. Разг. Храскам. |
| целувка - мн. целувки, ж. 1. Докосване с устни в знак на любов, нежност, преданост. Майчина целувка. 2. Вид сладкиш, приготвен от рвщ яйчен ... |
| циганка - мн. циганки, ж. 1. Жена, която принадлежи към скитническа народностна група с индийски произход, живееща в различни страни. 2. Пре... |
| цигулка - мн. цигулки, ж. Лъково-струнен музикален инструмент с четири струни, който има най-големи технически и художествени възможности и ... |
| чакалня - мн. чакални, ж. Специално помещение, в което чакат пътници или посетители. Чакалня в поликлиника. Гарова чакалня. |
| чепкало - мн. чепкала, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали. |
| черупка - мн. черупки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка. • Свивам се в черупката си. Разг. 1. Не ... |