Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ка - Намерени са 3544 думи от търсенето
тръстика - мн. тръстики, ж. 1. Блатно растение с високо кухо стъбло. 2. Папур. // прил. тръстиков, тръстикова, тръстиково, мн. тръстикови. • ...
търговка - мн. търговки, ж. Жена търговец.
търкалям - търкаляш, несв. и търколя, се.; какво. Движа нещо, като го превъртам. Търкалям топка сняг. — търкалям се/търколя се. 1. Движа се, ...
хълцукам - хълцукаш, несв. Разг. Хълцам.
човъркам - човъркаш, несв. 1. Какво. Чопля, дълбая. Човъркам телевизора. 2. За червей — прояждам, дълбая. Някакъв червей човъркаше по цяла но...
икономка - мн. икономки, ж. Жена иконом (в 1 знач.).
качество - мн. качества, ср. 1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира....
кадровик - мн. кадровици, м. Остар. Служител в учреждение, който се занимава с кадрите (назначения, уволнения и др.).
казионен - казионна, казионно, мн. казионни, прил. 1. Който е даден за ползване от държавата; служебен. Казионни дрехи. Казионна квартира. 2....
как-годе - неопр. нареч. — вж. -годе.
калвадос - само ед. Алкохолно питие, направено от ябълки.
камертон - мн. камертони, (два) камертона, м. Малък музикален уред, който издава чисти тонове с определена височина и служи за даване на тон.
канонада - мн. канонади, ж. 1. Продължителна артилерийска стрелба. Чуваше се канонадата на близкия фронт. 2. Прен. Силен, оглушителен шум (от...
кантонер - мн. кантонери, м. Пазач на железопътна линия или шосе.
карбонат - само ед. или карбонати само мн. Спец. В химията — сол/и на въглената киселина.
кардамон - само ед. Индийско тревисто растение, зърната на което се употребяват като лекарство или подправка.
картонче - мн. картончета, ср. Малък лист от картон, който може да дава някакво право или да има определена стойност. Картонче е номер. Карто...
карцином - мн. карциноми, (два) карцинома, м. Спец. В медицината — злокачествен тумор; рак.
каторжен - каторжна, каторжно, мн. каторжни, прил. 1. Който се отнася до каторга. Каторжен режим. 2. Който е като на каторга; тежък, непосиле...
кокалест - кокалеста, кокалесто, мн, кокалести, прил. Който е с едри и по-изпъкнали кости. Кокалеста жена. Кокалесто лице.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: