ка - Намерени са 3544 думи от търсенето |
сипкав - сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал. |
скапан - скапана, скапано, мн. скапани, прил. 1. Разг. Изгнил, разложен. Скапани круши. 2. Прен. Жарг. Много лош; отвратителен. Скапан живо... |
скарам - скараш, св. — вж. скарвам. |
скаран - скарана, скарано, мн. скарани, прил. 1. Който е влоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не ... |
скатая - скатаеш, мин. св. скатах, мин. прич. скатал, св. — вж. скатавам. |
скачам - скачаш, несв. и скоча, св. 1. Премествам се със скок от едно място на друго в хоризонтална или във вертикална посока. Скачам с два... |
сламка - мн. сламки, ж. 1. Отделен стрък слама. Гъделичкам носа със сламка. 2. Куха твърда тръбичка, която се използва за пиене на течности... |
слезка - мн. слезки, ж. Разг. Далак. |
случка - мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка. |
слюнка - мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храно... |
смазка - само ед. Вещество или смес, които се използват за смазване. Слагам смазка. |
сметка - мн. сметки, ж. 1. Изчисление, пресмятане. Направих сметка — струва много скъпо. 2. Изразходена сума, обикн. в ресторант или за усл... |
смешка - мн. смешки, ж. 1. Шега, смешна случка. Разказвам смешки. Правя смешки. 2. Нещо невероятно, измислица. Стига си ми разправял смешки... |
смукач - мн. смукачи, (два) смукача, м. 1. Смукател. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който пие много алкохол. |
снадка - мн. снадки, ж. 1. Парче, с което се снажда. 2. Мястото на снаждане. |
спирка - мн. спирки, ж. 1. Специално определено място за спиране на автобус, трамвай и др. 2. Малка железопътна гара. 3. Разг. Спиране. Пра... |
спойка - мн. спойки, ж. 1. Само ед. Спояване, свързване, съединяване на части. 2. Материал за съединяване, слепване. 3. Мястото на съединяв... |
спукам - спукаш, св. — вж. спуквам. |
спявка - мн. спевки, ж. Репетиция на хор. |
сричка - мн. срички, ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни. //... |