Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

ка - Намерени са 3544 думи от търсенето
двуколка - мн. двуколки, ж. Леко превозно средство с две колела, теглено от жива сила.
двуцевка - мн. двуцевки, ж. Ловна пушка с две цеви.
декаграм - мн. декаграми, (два) декаграма, м. Мярка за тежина, равна на десет грама.
декадент - мн. декаденти, м. Последовател на декадентството. // прил. декадентски, декадентска, декадентско, мн. декадентски.
динамика - само ед. 1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях. 2. Начин ...
диплянка - мн. диплянки, ж. Печатно издание, обикновено с рекламна цел, което представлява дълга лента, сгъната неколкократно до постигане на...
доказвам - доказваш, несв. и докажа, св. 1. Привеждам доказателства (в 1 знач.) в полза на нещо. Чрез тези разсъждения доказваме, че хипотеза...
доказуем - доказуема, доказуемо, мн. доказуеми, прил. Който може да бъде доказан. Доказуем извод.
докарвам - докарваш, несв. и докарам, св. 1. Какво/кого. Карам, возя някого или нещо до определено място. Докарах го на гости. Докарах колата...
докачлив - докачлива, докачливо, мн. докачливи, прил. Който лесно се докача, който лесно се обижда. //същ. докачливост, докачливостта, ж.
допускам - допускаш, несв. и допусна, св. 1. Кого какво. Разрешавам, давам възможност на някого да направи нещо, да участва в нещо. Допускам ...
дробилка - мн. дробилки, ж. Машина за дробене.
другарка - мн. другарки, ж. Жена другар.
дрънкало - мн. дрънкала, ср. 1. Дрънкалка. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който говори много; бъбривец.
дубликат - мн. дубликати, (два) дубликата, м. Втори екземпляр от документ, издаден в един екземпляр, който замества оригинала при нужда. Дубл...
държанка - мн. държанки, ж. Остар. Жена в неузаконени интимни отношения с мъж, който я издържа.
егоистка - мн. егоистки, ж. Жена егоист.
евкалипт - мн. евкалипти, (два) евкалипта, м. Вечнозелено широколистно тропическо дърво, което може да достига до гигантски размери. // прил....
екарисаж - мн. екарисажи, (два) екарисажа, м. 1. Само ед. Преработка чрез висока температура на животински трупове и на месни отпадъци. 2. Пр...
екзотика - само ед. Екзотични предмети, явления.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: