-------------- - Намерени са 368 думи от търсенето |
разоблачава се - несв. и разоблачи се, св.; безл. Разсейват се облаците по небето, става ясно. |
разпарцалосвам - разпарцалосваш, несв. и разпарцалосам, св.; какво. Правя да стане на парцали. |
разпердушинвам - разпердушинваш, несв. и разпердушиня, св. 1. Какво. Правя да се разлетят пера, перушина. Разпердушиних патицата. 2. Прен. Какво/ко... |
разпищолвам се - разпищолваш се, несв. и разпищоля се, св. Разг. 1. Започвам да ходя раздърпан, неспретнат; разпускам се, разпасвам се, разкопчавам... |
разпоредителка - мн. разпоредителки, ж. Жена разпоредител. |
разточителство - само ед. 1. Неразумно пилеене. 2. Прен. Претрупаност, пищност, словно излишество. Езиково разточителство. |
разтуптявам се - разтуптяваш се, несв. и разтуптя се, св. Започвам (все по-) ускорено да туптя. Сърцето и се разтуптя от радост. |
рационализатор - мн. рационализатори, м. Човек, който прави рационализация. // прил. рационализаторски, рационализаторска, рационализаторско, мн. р... |
рационализация - мн. рационализации, ж. Усъвършенстване на машина, производствен процес, дейност и др., за да станат по-рационални, по-целесъобразн... |
рационализирам - рационализираш, несв. и св.; какво. Правя рационализация; усъвършенствам, подобрявам. Рационализирахме процеса. |
революционерка - мн. революционерки, ж. Жена революционер. |
сладострастник - мн. сладострастници, м. Сладострастен човек. |
самобичувам се - самобичуваш се, несв. 1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове. 2. Подлагам се на нравствени с... |
самозабравя се - самозабравиш се, мин. св. самозабравих се, мин. прич. самозабравил се, св. — вж. самозабравям се. |
самоизяждам се - самоизяждаш се, несв. и самоизям се, св. 1. Унищожавам, измъчвам себе си психически и морално, обикн. от безсилен гняв. 2. Само мн... |
самоинициатива - мн. самоинициативи, ж. Инициатива, която създавам и подемам сам. Проявявам самоинициатива. Прекалявам със самоинициативите. |
самообслужа се - самообслужиш се, мин. св. самообслужих се, мин. прич. самообслужил се, св. — вж. самообслужвам се. |
самопроизволен - самопроизволна, самопроиз-волно, мн. самопроизволни, прил. Който възниква от само себе си, без външни причини. Самопроизволно изпу... |
самоунищожа се - самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се. |
самоуправление - само ед. Право на вътрешно управление със свои сили и по свой правилник на организация, учреждение, държава; автономия. Университе... |