----к - Намерени са 150 думи от търсенето |
мерак - мн. мераци, (два) мерака, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща. • Хвърлям мера... |
навик - мн. навици, (два) навика, м. Умение, създадено чрез упражнения и повторение; привичка. Придобих навик да ставам в едно и също врем... |
намек - мн. намеци, (два) намека, м. Дума или израз, в които се съдържа недоизказана мисъл, за която можем да се досетим; намекване, загат... |
напук - нареч. На инат, обратното на това, което някой иска. Напук на него ще замина. |
никак - отриц. нареч. 1. Ни най-малко. Никак не обичам да пътувам сама. 2. В никакъв случай, по никакъв начин. Никак не става. Никак не мо... |
някак - неопр. нареч. По неизвестен начин, по някакъв начин. Ще се оправя някак. • Някак си. За подсилване на неопределеността. |
ортак - мн. ортаци, м. Разг. Съдружник. // прил. орташки, орташка, орташко, мн. орташки. Орташка къща. • С дявола ортак ставам. Разг. Пост... |
откак - нареч. Откакто. |
помак - мн. помаци, м. Българин мохамеданин. // прил. помашки, помашка, помашко, мн. помашки. Помашко село. |
памук - мн. памуци, (два) памука м. 1. Само ед. Влакнодайно растение, чиито семена са обвити във влакнест пашкул. 2. Само ед. Влакното, ко... |
паток - мн. патоци, (два) патока, м. Мъжка патица. |
петак - мн. петаци, (два) петака, м. Остар. Стара медна или никелова монета с малка стойност. • До петак. Докрай, напълно. • Не давам ни п... |
пешак - мн. пешаци, м. 1. Пехотинец или пешеходец. 2. Вид боб, който не се увива при развитието си. |
сачак - мн. сачаци, (два) сачака, м. Разг. Издадена стряха на къща. Скрий се от дъжда под сачака. |
сирак - мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели. // същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср. // прил. сирашки, сирашка... |
сокак - мн. сокаци, (два) сокака, м. Остар. Улица. |
табак - мн. табаци, (два) табака, м. Остар. Голям лист плътна, дебела хартия. |
хамак - мн. хамаци, (два) хамака, м. Висящо мрежесто легло; люлка за лягане. Спя в хамак. |
читак - мн. читаци, м. Остар. Пренебр. Турчин. |
чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който
учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |