мн. ортаци, м. Разг.
Съдружник. // прил. орташки, орташка, орташко, мн. орташки. Орташка
къща. • С дявола
ортак ставам. Разг.
Постъпвам нечестно или рисковано, за да постигна нещо. • Орташка кобила. Разг. Немарливо извършвана обща работа, неподдържан общ имот.