| ----к - Намерени са 150 думи от търсенето |
|---|
| момък - мн. момци, м. 1. Млад мъж, който не е женен; ерген. Напет момък. 2. Остар. Млад мъж, който сключва брак; младоженец. Момъкът водеш... |
| мъник - мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек. |
| низък - низка, низко, мн. низки, прил. 1. Безчестен, подъл, долен, недостоен, мерзък. Низък човек. 2. Който е присъщ на подъл човек. Низки... |
| нисък - ниска, ниско, мн. ниски, прил. 1. Който има малка височина; невисок. Нисък човек. Ниска ограда. 2. Който се намира на неголяма вис... |
| петък - мн. петъци, (два) петъка м. Денят след четвъртък и преди събота. // прил. петъчен, петъчна, петъчно, мн. петъчни. Петъчна програма... |
| пивък - пивка, пивко, мн. пивки, прил. 1. Който е годен за пиене. Водата е пивка. 2. Който е вкусен при пиене. Пивко вино. // същ. пивкост... |
| писък - мн. писъци, (два) писъка, м. 1. Тънък, остър вик. Писъкът на майка й разцепи тишината. 2. Пронизителен звук. Писък на машина. 3. В... |
| пясък - само ед. Дребни зърнести частици от твърди вещества, минерали. Ситен пясък. // прил. пясъчен, пясъчна, пясъчно, мн. пясъчни. Пясъч... |
| ремък - мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък ... |
| рохък - рохка, рохко, мн. рохки, прил. 1. Рохкав. 2. За яйце — непълно сварено, с леко течен жълтък. |
| рядък - рядка, рядко, мн. редки, прил. 1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка бр... |
| рязък - рязка, рязко, мн. резки, прил. 1. За глас, звук и др. — който реже слуха, дразни; резлив, остър, пронизителен. 2. Който се появява... |
| стрък - стръкът, стръка, мн. стръкове, (два) стръка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз. // същ. умал. стръкче, мн. стръкчет... |
| татък - нареч. Разг. Нататък. |
| тежък - тежка, тежко, мн. тежки, прил. 1. Който има голямо тегло. Тежък хладилник. 2. Който изглежда с голямо тегло по външен вид; масивен... |
| тънък - тънка, тънко, мн. тънки, прил. 1. Който има малка дебелина, малък напречен разрез. Тънки пръсти. Тънък плат. 2. За звук — с висок ... |
| тъпак - мн. тъпаци, м. Разг. Пренебр. Тъп човек. // прил. тъпашки, тъпашка, тъпашко, мн. тъпашки. Тъпашко поведение. |
| висок - висока, високо, мн. високи, прил.1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дър... |
| двояк - двояка, двояко, мн. двояки, прил. 1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение. 2. Който има противоречив х... |
| дотук - нареч. 1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей. 2. До този момент, за който се говор... |