| ----к - Намерени са 150 думи от търсенето |
|---|
| жабок - мн. жабоци, (два) жабока, м. 1. Мъжка жаба. 2. Прен. Пренебр. Надут, високомерен човек, обикн. без реални основания. Какъв жабок, ... |
| жалък - жалка, жалко, мн. жалки, прил. 1. Който предизвиква съжаление, състрадание — нещастен, окаян; мизерен, нищожен, невзрачен. Беше жа... |
| жарък - жарка, жарко, мн. жарки, прил. 1. Много горещ, зноен; като жар. Жарко слънце. Жарък ден. 2. Прен. Страстен, горещ, пламенен. // на... |
| живак - само ед. 1. Химически елемент — сребристобял течен метал, който се прилага за направа на термометри и др. уреди. 2. Прен. Много по... |
| залък - мн. залъци и залци, (два) залъка, м. 1. Парче храна, обикн. хляб за едно лапване, хапка. Хапнах два залъка и трябваше да стана. 2.... |
| замък - мн. замъци, (два) замъка, м. 1. През средновековието — дворец и крепост на феодал. 2. Прен. Голяма и здрава къща. • Строя въздушни... |
| заник - само ед. Залез. |
| запек - само ед. Нередовно и трудно изпразване на червата. Болният имаше и запек. |
| восък - само ед.Жълтеникаво вещество, което пчелите произвеждат и използват за направа на своите пити за мед.// прил. восъчен, восъчна, во... |
| вътък - само ед.Нишки, които при тъкане се преплитат с основата. |
| гъсок - мн. гъсоци, (два) гъсока, м.Мъжката птица гъска. |
| горък - горка, горко, мн. горки, прил.1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач.2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горки... |
| гъвък - гъвка, гъвко, мн. гъвки, прил.Остар. Гъвкав. |
| жежък - жежка, жежко, мн. жежки, прил. Разг. 1. Много горещ, напечен. Жежък ден. 2. За чувства, думи и под. — пламенен, горещ. |
| зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател... |
| камък - мн. камъни, (два) камъка, м. 1. Твърдата минерална маса, която съставя земната кора, като се изключат рудите, и всеки къс от нея. ... |
| ковък - ковка, ковко, мн. ковки, прил. Който се поддава на коване. Ковък метал. |
| ловък - ловка, ловко, мн. ловки, прил. 1. Който е сръчен, умел, бърз. Ловък спортист. Ловък ездач. 2. Прен. Който умее да намери изход от ... |
| малък - малка, малко, мн. малки, прил. 1. Неголям по размери, незначителен. Малка къща. 2. Невръстен, млад. Малко дете. 3. Малоброен. Малк... |
| мозък - мн. мозъци, (два) мозъка, м. 1. Съвкупност от нервни клетки и влакна, която запълва черепа и гръбначния стълб на човека и висшите ... |