| исл - Намерени са 86 думи от търсенето |
|---|
| исо - само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо. |
| иск - искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. О... |
| число - мн. числа, ср. 1. Математическа величина — понятие за количество, с което се брои и смята. Цели числа. Рационални числа. 2. Разг. ... |
| ислям - само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлман... |
| мисля - мислиш, мин. св. мислих, мин. прич. мислил, несв. 1. Разсъждавам, правя предположения и изводи. Мисля правилно. 2. За какво/за ког... |
| окисля - окислиш, мин. св. окислих, мин. прич. окислил, св. — вж. окислявам. |
| мислен - мислена, мислено, мн. мислени, прил. 1. Който е в мислите, не е изказан. Мислено желание. 2. Въображаем, недействителен. Екваторът... |
| мислещ - мислеща, мислещо, мн. мислещи, прил. Който може да мисли. Човекът е мислещо същество. |
| числен - числена, числено, мн. числени, прил. 1. Който е изразен в число, в брой. Числен състав. 2. Който е съставен от числа. Числен израз... |
| мислим - мислима, мислимо, мн. мислими, прил. Възможен; който може да се случи. |
| замисля - замислиш, мин. св. замислих, мин. прич. замислил, св. — вж. замислям. |
| зачисля - зачислиш, мин. св. зачислих, мин. прич. зачислил, св. — вж. зачислявам. |
| обмисля - обмислиш, мин. св. обмислих, мин. прич. обмислил, св. — вж. обмислям. |
| намисля - намислиш, мин. св. намислих, мин. прич. намислил, св. — вж. намислям. |
| отчисля - отчислиш, мин. св. отчислих, мин. прич. отчислил, св. — вж. отчислявам. |
| помисля - помислиш, мин. св. помислих, мин. прич. помислил, св. — вж. помислям. |
| смислов - смислова, смислово, мн. смислови, прил. Който се отнася до смисъл, значение. |
| мислене - само ед. 1. Процес на поява на мисли. Образно мислене. 2. Способност на човека да разсъждава, като пресъздава действителността в п... |
| смислен - смислена, смислено, мн. смислени, прил. Който е съдържателен; обмислен. Смислен живот. Смислени думи. // смисленост, смислеността,... |
| измисля - измислиш, мин. св. измислих, мин. прич. измислил, св. — вж. измислям. |