опо - Намерени са 170 думи от търсенето |
опозоря - опозориш, мин. св. опозорих, мин. прич. опозорил, св. — вж. опозорявам. |
опонент - мн. опоненти, м. 1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота. 2. Определе... |
опороча - опорочиш, мин. св. опорочих, мин. прич. опорочил, св. — вж. опорочавам. |
сополан - мн. сополановци, м. Разг. 1. Човек, който има сополи на носа. 2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен човек. |
сополив - сополива, сополиво, мн. сополиви, прил. Който е изцапан със сопол. Сополиво дете. |
топовен - топовна, топовно, мн. топовни, прил. Който е произведен от топ. Топовен изстрел. Топовни гърмежи. |
трополя - трополиш, мин. св. трополих, мин. прич. трополил, несв. Произвеждам еднообразен шум; тропотя. Каруцата трополеше по калдъръма. |
тропотя - тропотиш, мин. св. тропотих, мин. прич. тропотил, несв. Произвеждам тропот. |
антропо- - (гр. anthropo-)Първа съставна част на сложни думи със значение 'отнасящ се до човека, човеко-', напр. антропология. |
кьопоолу - само ед. Салата от печени и нарязани патладжани с чесън, оцет и олио. |
некропол - мн. некрополи, (два) некропола, м. Комплекс от гробове от стари исторически епохи, който е разкопан. |
оповестя - оповестиш, мин. св. оповестих, мин. прич. оповестил, св. — вж. оповестявам. |
опововам - оповиваш, несв. и оповия, св.; кого/ какво. Повивам докрай (бебе). Оповиха бебето в чисти пелени. |
опозиция - мн. опозиции, ж. 1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/ партии, които не са на власт... |
опонирам - опонираш, несв. и св.; на кого. Противопоставям се на мнение, възразявам. |
скопосам - скопосаш, св. — вж. скопосвам. |
сополана - мн. сополани, ж. Жена сополан. |
топограф - мн. топографи, м. Специалист по топография. |
тропосам - тропосаш, св. — вж. тропосвам. |
тропоска - мн. тропоски, ж. 1. Временен, нездрав шев, който се прави преди окончателното зашиване. 2. Конецът, с който е направен такъв шев. ... |