| опо - Намерени са 170 думи от търсенето |
|---|
| опозиционер - мн. опозиционери, м. 1. Член на опозиционна партия. 2. Вечен противник на решение или предложение. |
| оползотворя - оползотвориш, мин. св. оползотворих, мин. прич. оползотворил, св. — вж. оползотворявам. |
| проповядвам - проповядваш, несв. Правя, държа проповед. |
| строполявам - строполяваш, несв. и строполя, св.; какво/кого. Шумно и понякога грубо и неумело събарям; смъквам, сривам. - строполявам се/стропо... |
| строполясам - строполясаш, св. — вж. строполясвам. |
| проповедник - мн. проповедници, м. Човек, който проповядва. // прил. проповеднически, проповедническа, проповедническо, мн. проповеднически. |
| сополивя се - сополивиш се, мин. св. сополивих се, мин. прич. сополивил се, несв. 1. Текат ми обилно сополи. Цяла зима се сополиви. 2. Прен. Раз... |
| антропология - само ед. Наука за биологичната природа на човека.//прил. антопологичен, антопологична, антопологично, мн. антопологичи. |
| антропонимия - (по антропо- + гр. onymos 'име') Език.1. Наука за собствените лични и фамилни имена.2. Сбор от личните и фамилни имена н... |
| антропософия - (нем. Anthroposophie по антропо- + гр. sophia 'мъдрост')Филос. Религиозно мистично учение, разновидност на теософията, с... |
| антропофагия - (по антропо- + -фагия)Човекоядство, канибализъм. |
| антропофобия - (по антропо- + -фобия)Мед. Болезнено чувство на страх от хората. |
| благополучен - благополучна, благополучно, мн. благополучни.Успешен, сполучлив.// нареч. благополучно. |
| благополучие - само ед.Спокоен, щестлив живот в материална сигурност. |
| верноподаник - мн. верноподаници.Остар. Лице, предано на монарха.// прил. верноподанически. |
| умопобърквам - умопобъркваш, несв. и умопобъркам, св.; кого. Причинявам побъркване, полудяване. — умопобърквам се/умопобъркам се. Побърквам се, п... |
| диспропорция - мн. диспропорции, ж. Липса на пропорционалност; несъответствие, несъразмерност. Диспропорция между мечти и реалност. // прил. дисп... |
| космополитен - космополитна, космополитно, мн. космополитни, прил. 1. Който се отнася до космополит. Космополитен стил на живот. 2. В който има х... |
| метрополитен - мн. метрополитени, (два) метрополитена, м. Метро. |
| миропомазвам - миропомазваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам. |