| опо - Намерени са 170 думи от търсенето |
|---|
| око - мн. очи, ср. 1. Зрителен орган у човека и животните. Сини очи. 2. Зрение. Има точно око. • Без да ми мигне окото. Без да се колеба... |
| охо - междум. 1. За израз на задоволство, съгласие, изненада. Охо, колко си порасла! 2. За израз на закана. Охо, ще те науча как се взем... |
| копой - мн. копой, (два) копоя, м. 1. Остар. Ловно куче. 2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа. • Душа като копой. 1. Имам... |
| опора - мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опо... |
| ропот - само ед. Сподавен, приглушен шум от гласове като израз на недоволство. |
| сопол - мн. сополи, (два) сопола, м. Разг. Слуз, която се отделя от носа. Когато съм хремав, ми текат сополите. |
| топор - мн. топори, (два) топора, м. Диал. Брадва. |
| апропо - нареч.Впрочем, между другото, тъкмо. |
| оповия - оповиеш, мин. св. опових, мин. прич. оповил, св. — вж. оповивам. |
| опорен - опорна, опорно, мн. опорни, прил. Който служи за опора (в 1 знач.). Опорна точка. |
| опошля - опошлиш, мин. св. опошлих, мин. прич. опошлил, св. — вж. опошлявам. |
| топола - мн. тополи, ж. Род бързорастящи дървета от семейство върбови с мека и лека дървесина, използвана за целулоза, фурнир и др., както ... |
| скопос - м. и ж., само ед. Разг. Умение да се свърши дадена работа добре; майсторлък. // прил. скопосен, скопосна, скопосно, мн. скопосни. |
| тропот - само ед. Еднообразен шум, произвеждан при движение. Тропот на конски копита. |
| акропол - (гр. akropolis 'висок град')Укрепена част на старогръцки град, обикн. на хълм. |
| водопой - водопоят, водопоя, мн. водопои, (два) водопоя, м.1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.2. Мяст... |
| монопол - мн. монополи, (два) монопола, м. 1. Само ед. Изключително право за производство или продажба на нещо. Държавен монопол. 2. Обедине... |
| опозная - опознаеш, мин. св. опознах, мин. прич. опознал, св. - вж. опознавам. |
| октопод - мн. октоподи, (два) октопода, м. Морско мекотело с осем пипала. |
| опожаря - опожариш, мин. св. опожарих, мин. прич. опожарил, св. — вж. опожарявам. |