| Буква Ч |
|---|
| четириъгълник - мн. четириъгълници, (два) четириъгълника, м. Геометрична фигура, която има четири ъгъла. |
| четка - мн. четки, ж. 1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се плоска основа, върху която са набодени влакна, косм... |
| четмо - ср., само ед. Остар. Умение да се чете; четене. Уча на четмо и писмо. |
| четник - мн. четници, м. Участник в чета. // прил. четнически. |
| чехлар - чехларят, чехларя, мн. чехлари, м. Занаятчия, който прави и/или продава чехли. // прил. чехларски. |
| чехли - чехъл, м. Вид леки домашни обувки, които са отворени отзад и не се закопчават. |
| чехълче - мн. чехълчета, ср. 1. Малък чехъл. 2. Спец. Едноклетъчен организъм с форма на чехъл. |
| чеша - чешеш, чесах, чесал. 1. Какво/кого. Търкам, за да облекча сърбеж. Чеша ръката си. 2. Какво. Реша, разчесвам. Чешеше коня всеки ден... |
| чешит - мн. чешити. 1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши. 2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит ка... |
| чешма - мн. чешми, ж. 1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода.Край селото изградиха белокаменна чешма. 2. Отклон... |
| чиба - междум. За изпъждане на куче; чит. |
| чибук - мн. чибуци, (два) чибука, м. Вид лула с дълга тръба. |
| чивия - мн. чивии, ж. Диал. Клин, гвоздей, приспособление за окачване. • Изхвръква/мръдва ми чивията. Разг. Побърквам се, обезумявам. |
| чига - мн. чиги. Вид хрущялна риба от семейството есетрите. |
| чизмар - чизмаря, мн. чизмари, м. Остар. Занаятчия, който изработва и продава чизми. |
| чизми - само мн. Остар. Ботуши, обикн. меки и високи. Котаракът с чизми. |
| чий - чия, чие, мн. чии, въпр. мест. 1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице на кого. Чие е това дете? Чии са тези р... |
| чийто - чиято, чието, мн. чиито, относ. мест. Като съюз. За въвеждане на подчинено определително изречение на притежател, посочен в главно... |
| чик-чирик - междум. За наподобяване на звук, издаван от някои птици, обикн. врабчови. |
| чикчирикам - чикчирикаш, несв. За птица — издавам звук "чик-чирик"; чуруликам, цвърча. |
| чиле - мн чилета, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле. |
| чим - чимът, чима, мн. чимове, (два) чима, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха ... |
| чимшир - мн. чимшири, (два) чимшира, м. Вечнозелен декоративен храст с дребни кръгли листа. // прил. чимширен, чимширена, чимширено, мн. чи... |
| чин - чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка. |
| чинар - мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан. |
| чинели - само мн. Ударен музикален инструмент — два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук. |
| чинен - чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен. // нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си. |
| чини ми - (ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. чини ми се, мин. прич. чинило ми се, несв.; безл. Разг. Струва ми се. |
| чиния - мн. чинии, ж. 1. Домакински съд, обикн. с кръгла форма и леко повдигнати краища, за сервиране на храна. Чиния за риба. Дълбока чин... |
| чинка - мн. чинки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите. |
| чиновник - мн. чиновници, м. 1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи. 2. Прен. Пренебр. Бюрокр... |
| чиновничка - мн. чиновнички, ж. Жена чиновник. |
| чинопочитание - само ед. Остар. Учтиво отношение към по-старшите по чин. |
| чиня - чиниш, мин. св. чиних, мин. прич. чинил, несв. Разг. 1. Правя, върша. Що чиниш тук? 2. Имам определена стойност; струвам. Колко чи... |
| чип - чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос — малък, с вирнат нагоре край. |
| чипкам - чипкаш, несв.; кого. Гальовно. Къпя в корито (малко дете, бебе). - чипкам се. Разг. Къпя се, като пляскам във водата. |
| чипс - чипсът, чипса, само ед., м. Тънко нарязани пържени картофи. |
| чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа. |
| чиракувам - чиракуваш, несв. Остар. Работя като чирак (в 1 знач.). |
| чирен - мн. чирени, (два) чирена, м. Диал. Дръжка на нож. |