| Буква Ч |
|---|
| чегъртам - чегърташ. Разг. Стържа, като издавам шум. |
| чедо - мн. чеда, ср. 1. Разг. Дете, рожба. Тя прегърна болното си чедо. 2. Жител, гражданин. Достойни чеда на родината. 3. Остар. Обръщен... |
| чезна - чезнеш, чезнах, чезнал. 1. Постепенно преставам да се виждам. Планинските хребети чезнеха зад хоризонта. 2. Постепенно преставам д... |
| чеиз - мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си. |
| чейндж - чейнджът, чейнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж. |
| чек - чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. К... |
| чекия - мн. чекии. Разг. Сгъваемо джобно ножче. |
| чекмедже - мн. чекмеджета, ср. Плитко сандъче в шкаф, маса, бюро и др. мебели, което може да се изтегля напред и да се прибира обратно на мяс... |
| чекна - чекнеш, чекнах,чекнал, несв.; какво. Разг. 1. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си. 2. ... |
| чекрък - мн. чекръци, (два) чекръка, м. 1. Ръчен уред за усукване на прежда и за предене, какъвто са използвали в миналото. 2. Цилиндричен ... |
| челен - челна, челно, мн. челни, прил. 1. Който се отнася до чело. Челна кост. 2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар. 3. Прен.... |
| челик - м., само ед. Остар. Стомана. //прил. челичен. |
| челист - мн. челисти, м. Музикант, който свири на чело. |
| челник - мн. челници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи. |
| чело - , мн. чела, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело. |
| челюст - челюстта, мн. челюсти, ж. 1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. 2. Прен. Зъбна протеза - пластина с подредени на нея ис... |
| челяд - челядта, само ед., ж. Разг. 1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд. 2. Членовете на едно семейство; домочадие. //прил. челя... |
| челядинка - мн. челядинки, ж. Вид дребна ядлива гъба с жълтеникаво оцветяване. |
| чембало - мн. чембала, ср. Клавишно-струнен музикален инструмент, подобен на роял; клавесин. |
| чемерика - мн. чемерики, ж. Отровно планинско ливадно растение с тлъсто коренище, едри елипсовидни листа и метловидни съцветия. |
| чемшир - мн. чемшири, (два) чемшира, м. Чимшир.//прил. чемширен. |
| ченге - мн. ченгета, ср. Жарг. Полицай. |
| ченгел - мн. ченгели, (два) ченгела, м. Желязна пръчка с куки в двата края. |
| чене - мн. ченета, ср. Разг. Челюст. |
| чеп - чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м. 1. Чвор. 2. Дървена запушалка на бъчва или каца. |
| чепат - чепата, чепато, мн. чепати, прил. 1. Който има чепове; чворест. 2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга. 3. Прен. Разг. За човек... |
| чепици - чепик, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици. // същ.умал. чепички само мн. • Къде го стяга чепикът. Разг. Какво го притеснява. |
| чепка - мн. чепки, ж. Част от грозд с няколко зърна. |
| чепкало - мн. чепкала, ср. Приспособление, подобно на гребен с железни зъбци, на което се чепкат вълна или парцали. |
| чепкам - чепкаш, несв.; какво. 1. Разчесвам, разказвам. 2. Прен. Проучвам внимателно, разнищвам: разчепквам. Чепка все тази тема. |
| чепкам се - чепкаш се, несв. Разг. Карам се за дребни неща. Стига сте се чепкали за нищо. |
| чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер. |
| червей - червеят, червея, мн. червеи, (два) червея. 1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи... |
| червен - червена, червено, мн. червени, прил. 1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино. 2. Който се отнася до комунистическит... |
| червендалест - червендалеста, червендалесто, мн. червендалести, прил. Разг. За човек - който е с пълно, червено лице. |
| червенея - червенееш, червенях, червенял. 1. Забелязвам се с червения си цвят. По поляната червенееха божури. 2. Ставам червен. Момичето черв... |
| червеникав - червеникава, червеникаво, мн. червеникави. Който е с цвят, близък до червения. |
| червенина - само ед. 1. Качество на червен. Червенината на кръвта. 2. Зачервено място. На ръката му имаше някаква червенина. |
| червено- - Първа съставна част на сложни думи със значение червен, напр. червенобуз, червенокос, червенокрак и др. |
| червенокож - червенокожа, червенокожо, мн. червенокожи, прил. 1. Който има червеникава кожа. 2. Като същ. Член на индианско племе; индианец. |