| Буква Ч |
|---|
| чуплив - чуплива, чупливо, мн. чупливи, прил. Който лесно се чупи; трошлив. Тези чаши не са чупливи. // същ. чупливост, чупливостта, ж. |
| чупя - чупиш, чупих, чупил. 1. С удар или натиск правя нещо твърдо да стане на парчета. 2. Откъсвам, отделям част от нещо. 3. Прен. Кърша... |
| чуруликам - чуруликаш, несв. 1. За птица — издавам приятни, мелодични звуци. 2. Прен. За човек — Говоря бързо, весело, припряно. |
| чутен - чутна, чутно, мн. чутни, прил. Поетично. Чутовен. // нареч. чутно. |
| чутовен - чутовна, чутовно, мн. чутовни. Прославен, прочут, именит, велик. Чутовен подвиг. // нареч. чутовно.// същ. чутовност. |
| чутура - мн. чутури, ж. 1. Диал. Дълбок тесен съд от издълбано дърво, в който се чука пипер, жито и др. 2. Прен. Разг. Ирон. Човешка глава ... |
| чухал - мн. чухали, (два) чухала, м. Малка нощна птица, подобна на бухал. |
| чуча - чучиш, чучих, чучил. Умал. В детската реч — седя. Чучи кротко до мене. |
| чучело - мн. чучела, ср. 1. Фигура на човек, кадра вена от слама или парцали. 2. Плашило. 3. Прен. Зле облечен човек. 4. Прен. Бездеен чове... |
| чучул - мн. чучули, (два) чучула, м. 1. Група по-дълги пера на главата на птица. 2. Рогче, месест израстък върху главата на някои животни. |
| чучулат - чучулата, чучулато, мн. чучулати, прил. Който има чучул. Чучулата чучулига. |
| чучулига - мн. чучулиги, ж. Пойна полска птица със сиво оперение. |
| чучур - мн. чучури, (два) чучура, м. Тръба, по която изтича водата от чешма или извор. |
| чуш - междум. За подкарване на магаре; дий. |
| чушка - мн. чушки. 1. Плодът на растението пипер; пиперка. 2. Дълга тясна обвивка, в която са разположени семената на някои растения; шушу... |
| чушкам - чушкаш. Диал. Вадя зърната на растение от шушулките им. |
| чуя - чуеш, чух, чул. --вж. чувам. |