| Буква Ч |
|---|
| чувствен - чувствена, чувствено, мн. чувства прил. Който се отнася до плътските наслади. Чувствен поглед. Чувствени устни. |
| чувствителен - чувствителна, чувствително, мн. чувствителни, прил. 1. Който бързо се поддава на чувствата си. Чувствително дете. 2. Който лес... |
| чувство - мн. чувства. 1. Психическо състояние, предизвикано от външни действия; душевно преживяване, емоция. 2. Само ед. Способност да се р... |
| чувствувам - чувствуваш, несв. Чувствам. |
| чугун - само ед. Вид желязо, получено от руда, което съдържа въглеродни, силициеви и други примеси, поради което е чупливо и не може да се... |
| чудак - мн. чудаци. Странен човек, особняк. |
| чудат - чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост. |
| чудачка - мн. чудачки. Странна жена, особнячка. |
| чуден - чудна, чудно, мн. чудни. 1. Който е особен, странен и буди недоумение. 2. Който буди възхищение. 3. За качество - който се проявяв... |
| чудесен - чудесна, чудесно, мн. чудесни, прил. 1.Който се стличава с превъзходни качества,с голяма красота; съвършен, прекрасен. 2. Който се... |
| чудо - мн. чудеса. 1. Необикновено, свръхестествено явление. 2. Нещо поразително, което удивлява със своята изключителност и необичайност... |
| чудовище - мн. чудовища. 1. Приказно-фантастично същество, което има необикновен вид и всява ужас. 2. Прен. Грозно, уродливо, ужасяващо живо... |
| чудовищен - чудовищна, чудовищно, мн. чудовищни, прил. 1. Който е подобен на чудовище. Чудовищен звяр. 2. Който е с големи размери, огромен, к... |
| чудодеен - чудодейна, чудодейно, мн. чудодейни, прил. Чудотворен. Чудодейна сила. // нареч. чудодейно. |
| чудотворен - чудотворна, чудотворно, мн. чудотворни, прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство. // нареч. чудотворно. |
| чудотворец - мн. чудотворци, м. 1. В религията — лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец. 2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, ... |
| чудя се - чудиш се, мин. св. чудих се, мин. прич. чудил се, несв. 1. Дивя се, възхищавам се, прехласвам се. Чудя се на красотата и. 2. Стара... |
| чужбина - само ед. Страните извън родината; странство, чужди земи. Ходя по чужбина. |
| чужд - ужда, чуждо, мн. чужди, прил. 1. Който принадлежи на друг, не собствен. Заглеждам се по чужди жени. Чужда дреха. Пиша под чуждо им... |
| чужденец - мн. чужденци, м. 1. Жител на чужда страна. 2. Прен. Човек, който е чужд на някакво общество или обстановка. |
| чужденка - мн. чужденки, ж. Жена чужденец. |
| чуждестранен - чуждестранна, чуждестранно, мн. чуждестранни, прил. Който принадлежи на чужда страна или се отнася до чужда страна. Чуждестранен п... |
| чуждестранец - мн. чуждестранци, м. Остар. Жител на чужда страна; чужденец. |
| чуждея се - чуждееш се, мин. св. чуждях се, мин. прич. чуждял се, несв. Държа се като чужд, стоя настрани; страня. |
| чуждица - мн. чуждици, ж. Ненужно заета дума от чужд език, която има съответствие в родния. |
| чуждо- - Първа съставна част на сложни думи със значение чужд, напр. чуждоземен, чуждоселец и др. |
| чуждопоклонник - мн. чуждопоклонници, м. Човек, който е почитател на всичко чуждо. |
| чук - междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой? |
| чука - мн. чуки, ж. Камениста, обикновено незалесена височина. Планински чуки. |
| чукам - чукаш, несв. 1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие. 2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части... |
| чукар - мн. чукари, (два) чукара, м. Остра скала, зъбер. По тия чукари едва ли някога е стъпвал човешки крак. |
| чуквам - чукваш, несв. и чукна, св. Чукам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) еднократно или поединично. Нещо чукна по прозореца. • Чукна го съдбата. Слу... |
| чукна - чукнеш, мин. св. чукнах, мин. прич. чукнал, св. — вж. чуквам. |
| чул - чулът, чула, мн. чулове, (два) чула, м. Завивка, покривка за добитък. Метна чула върху изпотения кон. • Хубавият кон и под скъсан ... |
| чума - само ед. 1. Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход. Епидемия от чума. 2. Прен. Грозна, зле облечена, несре... |
| чумав - чумава, чумаво, мн. чумави, прил. 1. Който е заразен с чума, болен от чума. 2. За време — през който има чума. Чумава година. 3. Р... |
| чумеря се - чумериш се, мин. св. чумерих се, мин. прил. чумерил се, несв. Разг. 1. Правя мимика на недоволство; сърдя се. Защо се чумериш? 2. ... |
| чунки - част. Разг. Чунким. |
| чунким - част. Разг. Нима, мигар, като че ли. Чунким не знаеш къде живея! |
| чупка - мн. чупки, ж. 1. Ъгловата извивка на линия. 2. Прегъната част на дреха. • Чупка! Жарг. Махай се, изчезвай, отивай си! |