| Буква Ч |
|---|
| чертог - мн. чертози, (два) чертога, м. Остар. Замък, дворец, палат. |
| чертожен - чертожна, чертожно, мн. чертожни, прил. Който е предназначен за чертане. Чертожна дъска. |
| чертожник - мн. чертожници, м. Специалист, който прави чертежи. // прил. чертожнически. |
| чертожничка - , мн. чертожнички, ж. Жена чертожник. |
| черупка - мн. черупки, ж. Външна твърда обвивка на плод, яйце или на някои животни. Мидена черупка. • Свивам се в черупката си. Разг. 1. Не ... |
| черчеве - мн. черчевета, ср. Разг. Дървена част на прозорец; рамка. |
| чесало - мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни. |
| чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава... |
| чествам - честваш, несв.; какво/кого. Отбелязвам с тържество някакво събитие; устройвам празненство. |
| чествувам - чествуваш, несв. Чествам. |
| честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества.... |
| честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос... |
| честитка - , мн. честитки, ж. 1. Поздравителна картичка. Изпращам честитка за празника. 2. Поздравителни думи. |
| честитя - честитиш, мин. св. честитих, мин. прич. честитил, несв.; какво, на кого. Поздравявам по случай някакво събитие или постигнат успех... |
| честота - мн. честоти, ж. 1. Качество на чест. Посещенията й се редуваха с различна честота. 2. Величина, която показва число на повторение ... |
| чесън - само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, ... |
| чет - неизм. Остар. Брой. • Нямат чет. Твърде много са. |
| чета - мн. чети, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета. // прил. четен, четна, четно, мн. четни. Четни команд... |
| четало - мн. четала, ср. 1. Учебно помагало — основа, върху която се нареждат букви при първоначално обучение в четене. 2. Вид прашка - къс... |
| четворен - четворна, четворно, мн. четворни, прил. 1. Който се състои от четири еднородни предмета или от четири части. Четворен конец. 2. Ко... |
| четворица - числ. Остар. Четирима мъже или мъже и жени. |
| четворка - мн. четворки. 1. Цифрата на числото четири. 2. Оценка в училище или университет за добра степен на усвояване на учебния материал. ... |
| четвърт - мн. четвърти, ж. Само нечленувано. 1. Всяка една от четирите равни части на нещо цяло. Отрязах си четвърт ябълка. 2. Спец. Мярка з... |
| четвъртина - мн. четвъртини, ж. 1. Една четвърта част от нещо. 2. Спец. Музикална нота с времетраене една четвърт от цяла нота. |
| четвъртит - четвъртита, четвъртито, мн. четвъртити, прил. Който има форма на четириъгълник. Четвъртито парче плат. |
| четвъртфинал - мн. четвъртфинали, (два) четвъртфинала, м. Игра на състезание, на шампионат между четири двойки, която предшества полуфинала. // п... |
| четвъртфиналист - мн. четвъртфиналисти, м. Състезател или отбор, който участва в четвъртфинал. |
| четвъртък - мн. четвъртъци, (два) четвъртъка, м. Ден от седмицата след сряда и преди петък. // прил. четвъртъчен, четвъртъчна, четвъртъчно, мн... |
| четен - четна, четно, мн. четни, прил. За число — който се дели на две без остатък. Четни числа. |
| четене - мн. четения, ср. 1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане. 2.... |
| четец - мн. четци. 1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец. 2. Остар. Читател. |
| четивен - четивна, четивно, мн. четивни, прил. Който се чете лесно, увлекателно. Четивен роман. // същ. четивност, четивността, ж. |
| четиво - мн. четива, ср. 1. Отделно произведа или откъс, поместен в сборник, христоматия и др. Увлекателно четиво. 2. Само ед. Нещо за чете... |
| четина - мн. четини, ж. 1. Твърди косми на свиня и други животни. 2. Прен. Твърда и гъста брада или коса. |
| четинест - четинеста, четинесто, мн. четинести, прил. 1. Който е покрит с четина. 2. За лице на мъж — обрасло с гъста брада, небръснато. 3. ... |
| четири- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има четири еднородни части, напр. четирибуквен, четириетажен, четиририкр... |
| четирима - числ. Четири лица, от които поне един от мъжки пол. Четиримата лекари дойдоха заедно. |
| четиристенник - мн. четиристенници, (два) четиристенника, м. Геометрическо тяло, което има четири стени. |
| четиристишие - мн. четиристишия, ср. Строфа в четири стиха; катрен. |
| четиритактов - четиритактова, четиритактово, мн. четиритактови, прил. Който има четири такта. Четиритактов двигател. |