| Буква Ч |
|---|
| червеноперка - мн. червеноперки, ж. Вид риба с червени перки. |
| червеношийка - мн. червеношийки, ж. Пойна птица с жълто-червена окраска. |
| червенушка - мн. червенушки, ж. 1. Название на гъба с червена гугла или червени ресни. 2. Горска птичка с червени шарки и къс дебел клюн. |
| червив - червива, червиво, мн. червиви, прил. В който има червеи. Червива ябълка. • Червив с пари. Разг. Много богат. |
| червило - , мн. червила, ср. Козметично средство за боядисване на устните, обикновено с червен цвят. Тя ползваше само червило с гланц. |
| черво - мн. черва, ср. 1. Еластична тръба в тялото на човека и животните, по която преминава храната, след като излезе от стомаха. Дебело ... |
| червя - червиш, червих, червил. 1. Боядисвам с червена боя. Червя яйца за Великден. 2. Мажа устните си с червило. Червя устните си. — черв... |
| червясам - червясаш, св. — вж. червясвам. |
| червясвам - червясваш, червясам. Ставам червив. След многото дъждове черешите червясаха. |
| черга - мн. черги, ж. 1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги. 2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от св... |
| чергар - чергарят, чергаря, мн. чергари, м. Човек, който води скитнически живот. // прил. чергарски, чергарска, чергарско, мн. чергарски. Ч... |
| чергарин - мн. чергари.м. Чергар. |
| чергило - мн. чергила, ср. Подвижен покрив на кола, файтон и др. превозни средства от плат; платнище. |
| черда - мн. черди, ж. Чарда. |
| чердже - , мн. черджета, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под. |
| черен - черна, черно, мн. черни, прил. 1. Който има цвят на въглен. Черна боя. Черна птица. 2. Който има тъмен цвят. Черен хляб. 3. Прен. ... |
| череп - мн. черепи, (два) черепа, м. Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните. // прил. черепен, черепна, че... |
| череша - мн. череши, ж. 1. Дърво, което ражда топчести тъмножълти до червени плодове с костилка, закрепени на дълги дръжки. Ранна череша. 2... |
| черква - мн. черкви, ж. Църква. // прил. черковен, черковна, черковно, мн. черковни. |
| черкез - мн. черкези, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство. // прил. черке... |
| черкова - мн. черкови, ж. Диал. Черква. |
| черкувам се - черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам. черкуваш се, несв. Присъствам църковна служба и се причестявам. ... |
| чернея - чернееш, мин. св. чернях, чернял, несв. 1. Забелязвам се, изпъквам с черния си цвят. 2. Ставам черен. 3. Прен. Страдам. |
| чернилка - мн. чернилки, ж. 1. Черна боя. 2. Разг. Заболяване по някои растения; главня. 3. Чернило. |
| чернило - , мн. чернила, ср. 1. Черна наслойка. Изми чернилото от ръцете си. 2. Прен. Тежък живот, лошата, трудната страна на живота; те... |
| черница - мн. черници, ж. Дърво със ситни меки плодове и изрязани листа, които се използват за храна на копринената буба. //прил. черничен. |
| черно- - Първа съставна част на сложни думи с значение черен, напр. черно-бял, черноок и др. |
| чернова - мн. чернови, ж. Неокончателен вариант на текст. |
| черновка - мн. черновки, ж. Чернова. |
| чернозем - мн. черноземи, (два) чернозема. Плодородна почва с тъмен цвят в равнинни места. // прил. черноземен. |
| чернокож - чернокож, чернокожа, чернокожо, мн. чернокожи. прил. 1. Който има тъмна кожа или принадлежи към негърската раса. 2. Като същ. Чове... |
| черноризец - мн. черноризци, м. Остар. Монах. |
| чернота - само ед. Признак на черен (в 1 знач.). |
| черня - черниш, черних, чернил. 1. Какво/кого. 1. Мажа с черна боя. Черня косата си. 2. Прен. Злословя за някого; клеветя. 3. Прен. Правя... |
| черпак - , мн. черпаци, (два) черпака, м. 1. Голяма готварска лъжица за сипване на храна. Сипа му пълен черпак супа. 2. Съд с форма на ... |
| черпя - черпиш, черпих, черпил . 1. Греба вода с някакъв съд. 2. Прен. Вземам, добивам, използвам. Черпя сведения. Черпя знания. Черпя сил... |
| черта - мн. черти, ж. 1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти. 2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от... |
| чертая - чертаеш, мин. св. чертах, мин. прич. чертал, несв. 1. Правя, поставям черта. Чертая с чадъра по пясъка. 2. Какво. Правя чертеж. Че... |
| чертеж - мн. чертежи, (два) чертежа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част. // прил. чертежен, чертежна, ч... |
| чертица - мн. чертици, ж. 1. Малка черта. 2. Препинателен знак тире. • Съединителна чертица. Спец. Знак за графично оформление на сложни дум... |