Буква Ф |
фотография - мн. фотографии, ж. 1. Само ед. Отразяване на образи, фигури и др. върху светлочувствителна лента, хартия и др. и закрепване на тов... |
фотографски - фотографска, фотографско, мн. фотографски, прил. 1. Който се отнася до фотография. Фотографски материал. Фотографска снимка. Фотог... |
фотолюбител - фотолюбителят, фотолюбителя, мн. фотолюбители, м. Човек, който се занимава с фотография непрофесионално, за удоволствие. // прил. ... |
фотолюбителка - мн. фотолюбителки, ж. Жена фотолюбител. |
фотомонтаж - само ед. Монтаж на елементи от различни снимки в една. |
фоторепортаж - мн. фоторепортажи, (два) фоторепортажа, м. Репортаж, направен чрез фотографски снимки. |
фоторепортер - мн. фоторепортери, м. Репортер, който илюстрира събитията с фотографски снимки. |
фоторепортьор - мн. фоторепортьори, м. Остар. Фоторепортер. |
фотос - мн. фотоси, (два) фотоса, м. Фотографска снимка в по-големи размери, обикн. предназначена за изложба. |
фотосинтеза - само ед. Спец. Процес на хранене на зелените растения, който се осъществява под въздействието на светлината. |
фототипен - фототипна, фототипно, мн. фототипни, прил. Който е отпечатан след предварително нанасяне на фотографиран материал върху стъклена и... |
фотьойл - мн. фотьойли, (два) фотьойла, м. Широк удобен и изцяло тапициран стол с облегалка за лактите; кресло. Разтегателен фотьойл. Мек фо... |
фрагмент - мн. фрагменти, (два) фрагмента, м. 1. Откъс, част, детайл от литературно, научно, публицистично и др. писмено съчинение или от про... |
фрагментарен - фрагментарна, фрагментарно, мн. фрагментарни, прил. Който прилича на част от цялото, на фрагмент или е съставен от фрагменти; неси... |
фрагментен - фрагментна, фрагментно, мн. фрагментни, прил. Фрагментарен. // същ. фрагментност, фрагментността, ж. |
фраза - мн. фрази, ж. 1. Смислово завършено и граматически и интонационно оформено изказване на мисъл; израз, изречение. Неясни фрази. Сло... |
фразеологизъм - мн. фразеологизми, (два) фразеологизъма, м. Спец. Устойчива фраза, обикн. с преносно значение, употребявана като готова единица в ... |
фразеология - само ед. 1. Спец. Дял от езикознанието — наука за фразеологизмите, както и съвкупността от всички фразеологизми в един език. Научн... |
фразьор - мн. фразьори, м. Пренебр. Човек, който фразьорства. // същ. фразьорство, ср. |
фразьорка - мн. фразьорки, ж. Пренебр. Жена фразьор. |
фразьорствам - фразьорстваш, несв. Пренебр. Говоря фрази (във 2 знач.), празни приказки. // същ. фразьорстване, ср. |
фразьорствувам - фразьорствуваш, несв. Фразьорствам. |
фрак - фракът, фрака, мн. фракове, (два) фрака, м. Официална горна мъжка дреха, къса отпред, с удължени разделени поли отзад. Черен фрак. |
фрактура - само ед. Спец. В медицината — счупване на кост. |
фракционер - мн. фракционери, м. Член на фракция. |
фракционерка - мн. фракционерки, ж. Жена фракционер. |
фракция - мн. фракции, ж. Група единомишле-ници, обособена в рамките на по-голямо политическо обединение — партия, обществена организация, п... |
франзела - мн. франзели, ж. Продълговат, обикн. тънък бял хляб. Хрупкава франзела. |
франкофон - мн. франкофони, м. Лице, което говори френски език. |
франт - франтът, франта, мн. франтове, м. Разг. Остар. Човек, който винаги се облича изискано, наконтено; конте. |
фрапантен - фрапантна, фрапантно, мн. фрапантни, прил. Който фрапира; поразителен. Фрапантно облекло. Фрапантни думи. // нареч. фрапантно. // ... |
фрапирам - фрапираш, несв. и св.кого. Правя много силно впечатление, изненадвам силно; смайвам, поразявам. |
фрасвам - фрасваш, несв. и фрасна, св. Разг. Фраскам веднъж или поединично. |
фраскам - фраскаш, несв.; кого. Разг. Удрям, бия. |
фрасна - фраснеш, мин. св. фраснах, мин. прич. фраснал, св. — вж. фрасвам. |
фрегата - мн. фрегати, ж. 1. Истор. Тримачтов военен кораб от XVIII — XIX век. 2. Съвременен военен кораб със средна големина, използван за ... |
фреза - мн. фрези, ж. Машина с въртящи се остриета за обработка на метал, дърво, земя и др. Метална фреза. // прил. фрезов, фрезова, фрезо... |
фрезист - мн. фрезисти, м. Човек, който работи с фреза. |
фреквенция - само ед. Честота в появата или в употребата. // прил. фреквентен, фреквентна, фреквентно, мн. фреквентни. |
френетичен - френетична, френетично, мн. френетични, прил. Който е много силен, много буен; възторжен, ентусиазиран. Френетични възгласи. // на... |