| Буква Ф |
|---|
| фалцет - само ед. 1. Висок мъжки глас, променен по посока на женски или на детски. Неприятен фалцет. 2. Пеене с такъв глас. Пея е фалцет. |
| фалш - фалшът, фалша, само ед., м. 1. Лъжа, измама, престореност, лицемерие. Улавям фалш в гласа му. 2. Неточна интонация, невярно изпълн... |
| фалшив - фалшива, фалшиво, мн. фалшиви, прил. 1. Който не е истински; лъжлив. Фалшив паспорт. Фалшива тревога. 2. Който е изпълнен с престо... |
| фалшификат - мн. фалшификати, (два) фалшификата, м. Фалшиво изделие, произведение, документ и др. |
| фалшификатор - мн. фалшификатори, м. Човек, който прави фалшификати. Фалшификатор на пари. // прил. фалшификаторски, фалшификаторска, фалшификато... |
| фалшификаторка - мн. фалшификаторки, ж. Жена фалшификатор. |
| фалшификация - мн. фалшификации, ж. 1. Фалшифициране. Правя фалшификация. 2. Фалшификат. Великолепна фалшификация на Рубенс. |
| фалшифицирам - фалшифицираш, несв. и св.; какво. 1. Подправям, имитирам с цел да бъде прието за истинско. Фалшифицирам пари. 2. Прен. Съзнателно ... |
| фамилиарен - фамилиарна, фамилиарно, мн. фамилиарни, прил. 1. Който проявява по отношение на друг прекалена и нахална близост, интимност; безце... |
| фамилиарнича - фамилиарничиш, мин. св. фамилиарничих, мин. прич. фамилиарничил, несв.; с кого. Държа се фамилиарно. |
| фамилия - мн. фамилии, ж. 1. Семейство, род. Известна фамилия. 2. Родово име, което обикновено е трето поред; фамилно име. Съпругата приема ... |
| фамозен - фамозна, фамозно, мн. фамозни, прил. Който е известен поради изключителните си, понякога странни качества; забележителен, прослову... |
| фанатизирам - фанатизираш, несв. и св.; кого/какво. Правя да стане фанатик. Фанатизирам тълпата. — фанатизирам се. Ставам фанатик. |
| фанатизъм - само ед. Пълна преданост към собствените политически, религиозни и др. убеждения, съпроводена от ненавист към чуждата позиция. |
| фанатик - мн. фанатици, м. Човек, който проявява фанатизъм. Религиозен фанатик. |
| фанатичен - фанатична, фанатично, мн. фанатични, прил. 1. Който се отнася към фанатизъм. 2. Който е проява на фанатизъм; непримирим, неистов. ... |
| фанатически - фанатическа, фанатическо, мн. фанатически, прил. Фанатичен. // нареч. фанатически. |
| фанатичка - мн. фанатички, ж. Жена фанатик. |
| фанела - мн. фанели, ж. Фланела (в 3 знач.). |
| фантазирам - фантазираш, несв. и св. Измислям несъществуващи неща, представям си недействителни и нереални случки, събития (обикн. хубави); меч... |
| фантазия - мн. фантазии, ж. 1. Само ед. Способност на човека да вижда мислено събития, образи и др.; въображение. Имам богата фантазия. Разви... |
| фантазьор - мн. фантазьори, м. 1. Човек, който обича да фантазира; мечтател. 2. Прен. Човек, който не вижда или не иска да види реално нещата;... |
| фантазьорка - мн. фантазьорки, ж. Жена фантазьор. |
| фантасмагория - мн. фантасмагории, ж. 1. Причудливо фантастично видение. 2. Разг. Пренебр. Измислица, приумица, небивалица. Няма да слушам разни ф... |
| фантаст - мн. фантасти, м. Писател, автор на фантастика (във 2 знач.). |
| фантастика - само ед. 1. Недействителен, чуден, въображаем елемент в нещо. Разказите за извънземни са изпълнени с фантастика. 2. Художествени п... |
| фантастичен - фантастична, фантастично, мн. фантастични, прил. 1. Който е плод на фантазия; измислен, невероятен, недействителен. Фантастичен гр... |
| фантастка - мн. фантастки, ж. Жена фантаст. |
| фанте - мн. фантета, ср. 1. Жарг. Полицай. 2. Остар. Карта за игра вале. |
| фантом - мн. фантоми, (два) фантома, м. Призрак, привидение. |
| фанфара - мн. фанфари, ж. Меден духов музикален инструмент с форма на издължена тръба, с който се издават тържествени сигнали. // прил. фанф... |
| фар - фарът, фара, мн. фарове, (два) фара, м. 1. Силно осветително тяло в специална кула на брега на морето за подаване на сигнали към к... |
| фараон - мн. фараони, м. Истор. Държавен глава монарх в древен Египет. // прил. фараонов, фараонова, фараоново, мн. фараонови. Фараонов слу... |
| фарингит - само ед. Спец. Болезнено възпаление на фаринкса. |
| фаринкс - мн. фаринкси, (два) фаринкси, (два) фаринкса, м. Част от гърлото; глътка. |
| фарисей - фарисеят, фарисея, мн. фарисеи, м. 1. Истор. В древността — член на еврейска религиозна групировка с политически претенции, която ... |
| фарисейка - мн. фарисейки, ж. Жена фарисей (във 2 знач.). |
| фарисейство - само ед. Поведение на фарисей (във 2 знач.); лицемерство. |
| фарисейщина - само ед. Фарисейство. |
| фармаколог - мн. фармаколози, м. Специалист по фармакология. |