Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Ф
фурнаджийка - мн. фурнаджийки, ж. Жена фурнаджия.
фурнаджия - мн. фурнаджии, м. Човек, който обслужва фурна; пекар. // прил. фуриаджийски, фурнаджийска, фурнаджийско, мн. фурнаджийски. • Фурна...
фурнир - само ед. Материал от тънки дървени листове за облицовка на мебелни талашитови плоскости.
фурор - само ед. Шумен публичен успех; възторг, възхищение. Предизвиквам фурор.
фуста - мн. фусти, ж. 1. Долна пола. Слагам фуста да не се залепва полата за краката. 2. Силно набрана дълга пола. 3. Прен. Пренебр. Жена.
фустан - мн. фустани, (два) фустана, м. Разг. Тънък сукман.
футбол - само ед. Колективна спортна игра с топка, която състезателите, разделени в два отбора, се опитват да вкарат в противниковата врата...
футболист - мн. футболисти, м. Човек, който играе футбол.
фуча - фучиш, мин. св. фучах, мин. прич. фучал, несв. 1. За животно - шумно пропускам въздух през ноздрите си от раздразнение; пръхтя, су...
фъндък - мн. фъндъци, (два) фъндъка, м. Разг. Малко валмо памук, вълна, козина, коса и др. под.
фънк - само ед. Стил в музиката, включващ елементи от блус и др. стилове.
фъртуна - мн. фъртуни, ж. Снежна буря, придружена с вятър; виелица.
фърфалак - мн. фърфалаци, (два) фърфалака, м. Разг. 1. Пумпал. 2. Прен. Подвижно малко дете.
фъстък - мн. фъстъци, (два) фъстъка, м. 1. Кореноплодно растение с черупчести ядливи плодове ядки. 2. Плодът на това растение. Обичам фъстъ...
фъфля - фъфлеш, мин. св. фъфлих, мин. прич. фъфлил, несв. Говоря неясно, неотчетливо. Старецът фъфлеше. // същ. фъфлене, ср.
фъшкия - мн. фъшкии, ж. Разг. Пресни говежди изпражнения.
фюфюкам - фюфюкаш, несв. Подсвирквам леко, като наподобявам шума, свистенето на вятъра. // същ. фюфюкане, ср.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: