Буква Ф |
фифти-фифти - неизм. Половина на половина, наравно, поравно. |
фичвам - фичваш, несв. и фична, св.; какво. Диал. Фичкам веднъж или поединично. |
фичкам - фичкаш, несв.; какво. Диал. Хвърлям небрежно, без да се интересувам къде пада. |
фична - фичнеш, мин. св. фичнах, мин. прич. фичнал, св. — вж. фичвам. |
фиш - фишът, фиша, мн. фишове, (два) фиша, м. 1. Малко листче с определен размер, което може да съдържа сведения от различно естество, о... |
фишек - мн. фишеци, (два) фишека, м. 1. Истор. Саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми и др. 2. Разг. Завити в хартия ед... |
фиширам - фишираш, несв. и св.; какво. Записвам върху фиш. Фиширам нови думи. |
флаг - флагът, флага, мн. флагове, (два) флага, м. 1. Държавно знаме. 2. Знаме за сигнализация. // същ. умал. флагче, мн. флагчета, ср. |
флакон - мн. флакони, (два) флакона, м. Затварящо се шишенце за парфюм или лекарство. Красиво изработен флакон. // същ. умал. флаконче, мн.... |
фламинго - мн. фламинги, ср. Блатна птица с бяло-розово оперение и много дълга шия. |
фланг - флангът, фланга, мн. флангове, (два) фланга, м. Лява или дясна крайна част на войска, строй, редица и под. Имат слаб ляв фланг. //... |
фланела - мн. фланели, ж. 1. Вид мека памучна или вълнена трикотажна тъкан, обикн. за изработка на бельо. 2. Потник или блузка от такава мат... |
флегматик - мн. флегматици, м. Флегматичен човек. |
флегматичен - флегматична, флегматично, мн. флегматични, прил. 1. Който проявява мудност в движенията си, спокойствие и невъзмутимост в поведени... |
флегматичка - мн. флегматички, ж. Жена флегматик. |
флейта - мн. флейти, ж. Дървен духов музикален инструмент с висок тон, който има клапи върху отвърстията си. |
флейтист - мн. флейтисти, м. Музикант, който свири на флейта. |
флейтистка - мн. флейтистки, ж. Жена флейтист. |
флексия - мн. флексии, ж. Спец. В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание. |
флирт - флиртът, флирта, мн. флиртове, (два) флирта, м. Леко любовно увлечение, игра; ухажване. Обичам флиртовете. |
флиртувам - флиртуваш, несв. Занимавам се с флирт, участвам във флирт; ухажвам, кокетирам, задявам. |
фломастер - мн. фломастери, (два) фломастера, м. Флумастер. |
флора - само ед. Част от природата, която обхваща растителния свят. |
флот - флотът, флота, мн. флотове, (два) флота, м. 1. Всички плавателни съдове на една страна или всички съдове с еднакво предназначение.... |
флота - мн. флоти, ж. Флот. |
флотилия - мн. флотилии, ж. 1. Група военни кораби, които действат заедно в един воден басейн. 2. Малка група кораби. |
флуид - мн. флуиди, м. 1. Течност или газ (които си приличат по физически свойства). 2. Според спиритистите — биологична сила, която изтич... |
флумастер - мн. флумастери, (два) флумастера, м. Приспособление за писане и рисуване с цветно мастило, съдържащо се в пореста пръчица с твърд ... |
фльонга - мн. фльонги, ж. Разг. Обикн. пренебр. Панделка, джувка. |
фоайе - мн. фоайета, ср. Обширно свободно пространство в обществена сграда; разширение на коридорите, в което се разхождат работещите или ... |
фобия - мн. фобии, ж. Страхово състояние — болестен страх от нещо, обикн. без основание. |
фойерверк - мн. фойерверки, (два) фойерверка, м. 1. Разноцветни светлини в небето от изстреляни ракети и др.; илюминация. 2. Прен. Проява, пов... |
фокстрот - само ед. Бърз танц по двойки, изпълняван със ситни, плъзгащи се стъпки, придружени с движения в кръста. Танцувам фокстрот. |
фокус - мн. фокуси, (два) фокуса, м. 1. Спец. Във физиката — пресечна точка на сноп пречупени светлинни или топлинни лъчи. 2. Разположение... |
фокусирам - фокусираш, несв. и се. 1. Какво. Поставям на фокус, (във 2 знач.). Фокусирам апарат. 2. Прен. Какво. Събирам, съсредоточавам, насо... |
фокусник - мн. фокусници, м. Човек, който прави фокуси.// прил. фокуснически, фокусническа, фокусническо, мн. фокуснически. // същ. фокусниче... |
фолио - само ед. Много тънък метален лист, употребяван в техниката, в готварството, за опаковане на хранителни продукти и др.; станиол. Пе... |
фолк- - Първа съставна част на сложни думи със значение народен, фолклорен, напр. фолкфестивал, фолкоркестър, фолкизпълнител и др. |
фолклор - само ед. Спец. Устното народно творчество, създадено през вековете - песни, приказки, пословици, анекдоти и др. // прил. фолклорен... |
фолклорист - мн. фолклористи, м. 1. Специалист по фолклористика. 2. Събирач на фолклор. |