фучиш, мин. св. фучах, мин. прич. фучал, несв. 1. За
животно - шумно
пропускам въздух през ноздрите си от
раздразнение; пръхтя, сумтя. 2. Поради бързо движение издавам продължителен шум; свистя, буча. Вятърът фучи в ушите ми. Колите фучат по улицата. 3. Прен. Сърдя се, изразявам бурно недоволството си от нещо. Цял ден фучи из стаята. // същ. фучене, ср.