ани - Намерени са 420 думи от търсенето |
санитария - само ед. Мерки за поддържане на обществената чистота и общественото здраве. |
санитарка - мн. санитарки, ж. Жена санитар. |
сипаничав - сипаничава, сипаничаво, мн. сипаничави, прил. 1. Който е болен от сипаница. 2. За лице на човек — със следи (като) от сипаница. |
страдание - мн. страдания, ср. Дълбока физическа или душевна болка; мъка, терзание, мъчение. Страданията на болния бяха изписани на лицето му. |
странирам - странираш, несв. и св.; какво. Спец. Разделям печатан текст по страници. |
страничен - странична, странично, мн. странични, прил. 1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец. 2. К... |
тананикам - тананикаш, несв. Пея си тихичко, без да се чуват думи. Вървя по улицата и тананикам. // същ. тананикане, ср. |
тираничен - тиранична, тиранично, мн. тиранични, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати. |
титаничен - титанична, титанично, мн. титанични, прил. Който е присъщ на титан. Титанични усилия. |
хранилище - мн. хранилища, ср. Място (помещение или сграда), където се съхраняват ценни и др. предмети. Хранилище за ръкописи. |
андромания - (нлат. andromania от гр. andromanes)Мед. Ненаситна страст на жена към мъжете. |
анимализъм - (фр. animalisme по лат. animal 'животно' + -изъм)Изк. Изобразяване на животни в изобразителното изкуство. |
анималкула - (нлат. animalculum, мн. -la)Зоол. Много дребно, почти невидимо с просто око животно. |
анихилация - (нем. Annihilation no нлат. annihilatio от лат. nihil 'нищо')Физ. Реакция, при която масата на веществото се превръща в ... |
балканиада - мн. балканиади.Периодични спортни състезания между страните от Балканския полуостров. |
барабанист - мн. барабанисти.Музикант в оркестър, който изпълнява партиите за барабан. |
блъсканица - мн. блъсканици, ж.Само ед. или само мн. Бутане, тласкане в тълпа, в навалица. Такава блъсканица беше на пазара! Страшни блъсканици... |
браманизъм - (по санскр. brahmana 'браман' + -изъм)Рел. Обществено-религиозна система в Индия, възникнала през X-IX в. пр. Хр. в замя... |
възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу... |
въздихание - мн. въздихания, ср.Остар. Въздишка. |