ани - Намерени са 420 думи от търсенето |
ами - съюз. Разг. А. |
али - (тур. ali 'висш' от ар.)Ост. Турска титла на високопоставени лица. |
юни - неизм. Шестият месец от календарната година. |
лани - нареч. Миналата година. // прил. ланшен, ланшна, ланшно, мн. ланшни. По пътеката имаше ланшна шума. |
нани - междум. Припев за приспиване на малки деца; спи. Нани, мило дете, нани-на. |
анион - мн. аниони, (два) аниона.В физиката - отрицателен йон, който при електролиза се натрупва на положителния електрод. |
анима - (лат. anima 'душа')Псих. „Женската" страна от психиката. |
заник - само ед. Залез. |
мания - мн. мании, ж. 1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея. 2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст ... |
наниз - мн. нанизи, (два) наниза, м. 1. Промушени, свързани еднакви предмети. До прозореца висяха големи нанизи с чушки. 2. Огърлица, герд... |
слани - мин. св. слани, мин. прич. сланило, несв.; безл. Пада/има слана. |
танин - само ед. Бяло стипчиво вещество, получавано от борови шишарки и използвано предимно при обработката на кожи. // прил. танинов, тан... |
анилин - само ед.Химическо органично съединение - безцветна отровна течност, която се използва за приготвяне на багрила, лекарства и др.// ... |
алиани - (тур. alevi 'последователи на Али, зетя на Мохамед')Рел. Етнорелигиозна общност, възникнала през VII в. с разцеплението ... |
анимус - (лат. animus 'дух')Псих. „Мъжката" страна от психиката. |
баница - мн. баници.Печено тестено ястие от наточени кори, намазани с мазнина и поставени една върху друга или навити една до друга в тава,... |
баниан - (инд. baniyan 'индуистки отшелник; дървото, под което той седи')Бот. Тропическо дърво, покриващо голяма площ чрез множес... |
гранит - мн. гранити, (два) гранита, м.Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, ... |
гранив - гранива, граниво, мн. граниви, прил.За мазнини — който е с лош вкус и с миризма на остаряло, развалено. Граниво масло. Гранива сла... |
занитя - занитиш, мин. св. занитих, мин. прич. занитил, св. - вж. занитвам. |