Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

sht - Намерени са 773 думи от търсенето
страшилище - мн. страшилища, ср. Нещо, обикн. живо същество, което всява страх, ужас, паника. Физкултурникът е страшилище за учениците.
унищожавам - унищожаваш, несв. и унищожа, св. 1. Какво/кого. Премахвам, разрушавам, съсипвам, убивам. Бомбите са унищожили много сгради. Бедств...
управляващ - управляваща, управляващо, мн. управляващи, прил. 1. Който управлява сега. Управляваща партия. Управляващ орган. 2. Като същ., мн. ...
щрайхгарен - щрайхгарна, щрайхгарно, мн. щрайхгарни, прил.1. За плат, прежда - който е изработен от смесена дълговлакнеста и късовлакнеста въл...
отще ми се - мин. св. отщя ми се, мин. прич. от-щяло ми се, св. — вж. отщява ми се.
посвещение - мн. посвещения, ср. 1. Надпис на произведение, в който се посочва лицето, на което е посветено. 2. Встъпителна част на произведени...
поще ми се - мин. св. пощя ми се, мин. прич. пощял ми се, св. — вж. пощява ми се.
унищожение - мн. унищожения, ср. 1. Само ед. Унищожаване. Подлагам на унищожение. 2. Обикн. мн. Разрушени, съсипани сгради и др.; разсипия, със...
имуществен - имуществена, имуществено, мн. имуществени, прил. Който се отнася до имущество. Имуществен спор.
вместилище - мн. вместилища, ср.Място, съд, резервоар за вместване, разполагане на нещо. Главно вместилище.
завещателен - завещателна, завещателно, мн. завещателни, прил. Който се отнася до завещание или съдържа завещание. Завещателно писмо.
завещателка - мн. завещателки, ж. Жена завещател.
въртокъщник - мн. въртокъщници, м.Разг. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си.
несъществен - несъществена, несъществено, мн. несъществени, прил. Който не е от съществено значение; второстепенен. Несъществен пропуск. // същ....
пощръклявам - пощръкляваш, несв. и пощръклея, св. 1. Започвам да щръклея. 2. Щръклея малко.
прекръщавам - прекръщаваш, несв. и прекръстя, св.; кого/какво. Давам ново име на някого или на нещо; преименувам.
прощапълник - мн. прощъпалници, (два) прощъпалника, м. Пита, която се меси, когато едно дете проходи.
пълномощник - мн. пълномощници, м. Човек, който е получил пълномощия. // прил. пълномощнически, пълномощническа, пълномощническо, мн. пълномощни...
съвещателен - съвещателна, съвещателно, мн. съвещателни, прил. 1. Който се отнася до правото за изказване на мнение в съвещание. Съвещателен гла...
съобщителен - съобщителна, съобщително, мн. съобщителни, прил. Който служи за съобщение. Съобщителна мрежа.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: