| sht - Намерени са 773 думи от търсенето |
|---|
| прекращавам - прекращаваш, несв. Прекратявам. |
| пристанищен - пристанищна, пристанищно, мн. пристанищни, прил. 1. Който има пристанище. Пристанищно селище. 2. Който се отнася до пристанище. Пр... |
| прорицалище - мн. прорицалища, ср. Истор. Езическо светилище, където се прорицава. |
| просвещавам - просвещаваш, несв. и просветя, св.; кого/какво. Разпространявам знания, култура. Просвещавам хората. — просвещавам се/просветя се.... |
| равнозначещ - равнозначеща, равнозначещо, мн. равнозначещи, прил. Равнозначен, равностоен. |
| развращавам - развращаваш, несв. и развратя, се.; какво/кого. Подтиквам към разврат; покварявам. Развращавам дете. Развратиха народа. |
| фарисейщина - само ед. Фарисейство. |
| просвещение - само ед. Остар. Просвета. |
| щяло-нещяло - ср., само ед. Разг. Празни приказки, измислици, врели-некипели. |
| невеществен - невеществена, невеществено, мн. невеществени, прил. Който не е изграден от вещество; нематериален, духовен. // същ. невещественост... |
| прище ми се - мин. св. прищя ми се, мин. прич. прищяло ми се, се. — вж. прищява ми се. |
| втрещявам се - втрещяваш се, несв. и втрещя се.Слисвам се, изненадвам се и оставам неподвижен, с широко отворени очи. |
| въртокъщница - мн. въртокъщници, ж.Разг. Жена въртокъщник. |
| завещателски - завещателска, завещателско, мн. завещателски, прил. Който се отнася до завещател. |
| здравомислещ - здравомислеща, здравомислещо, мн. здравомислещи, прил. Който мисли реално, трезво, разумно. |
| осъществявам - осъществяваш, несв. и осъществя, св.; какво. Правя нешо да стане действителност. Осъществих мечтата си. — осъществявам се/ осъщест... |
| пълномощница - мн. пълномощници, ж. Жена пълномощник. |
| съвещавам се - съвещаваш се, несв. Съвместно с други обсъждам нещо; допитвам се. Съвещавам се със сътрудниците си. |
| съкровищница - мн. съкровищници, ж. 1. Място, където се съхранява съкровище. 2. Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности. |
| същевременен - същевременна, същевременно, мн. същевременни, прил. Който се извършва по същото време. // нареч. същевременно. Той пишеше и същевр... |