sht - Намерени са 773 думи от търсенето |
първосвещеник - мн. първосвещеници, м. Първи по сан свещеник; първожрец. // прил. първосвещенически, първосвещеническа, първо-свещеническо, мн. пъ... |
съществителен - съществителна, съществително, мн. съществителни, прил. • Съществително име. Съществително. |
съществително - мн. съществителни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съще... |
упълномощавам - упълномощаваш, несв. и упълномощя, св.; кого. Давам пълномощия. Партията му го упълномощава да я представя в парламента. Упълномощ... |
обобществявам - обобществяваш, несв. и обобществя, св.; какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството. |
общественичка - мн. общественички, ж. Жена общественик. |
разпищявам се - разпищяваш се, несв. и разнищя се, св. Започвам интензивно да пищя. |
самозащитя се - самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се. |
старопиталище - мн. старопиталища, ср. Обществено заведение за прютяване на изоставени и немощни стари хора. // прил. старопиталищен, старопиталищ... |
дебелоглавщина - само ед. Пренебр. Дебелоглавие. |
кръвообращение - само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението.... |
просъществувам - просъществуваш, св. Съществувам определен период от време. Просъществуваха четири години. |
стокообръщение - мн. стокообръщения, ср. Стокооборот. |
твърдоглавщина - само ед. Разг. Твърдоглавие. |
книгохранилище - мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището. |
разпищолвам се - разпищолваш се, несв. и разпищоля се, св. Разг. 1. Започвам да ходя раздърпан, неспретнат; разпускам се, разпасвам се, разкопчавам... |
самоунищожа се - самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се. |
стокообращение - мн. стокообращения, ср. Стокообръщение. |
преимуществено - нареч. Остар. Предимно, най-вече. |
главнокомандващ - главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м.Върховен командир на армията на една държава по време на война. |