Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

sht - Намерени са 773 думи от търсенето
първосвещеник - мн. първосвещеници, м. Първи по сан свещеник; първожрец. // прил. първосвещенически, първосвещеническа, първо-свещеническо, мн. пъ...
съществителен - съществителна, съществително, мн. съществителни, прил. • Съществително име. Съществително.
съществително - мн. съществителни, ср. В граматиката — част на речта, която обозначава предмети. Конкретни и абстрактни съществителни. Род на съще...
упълномощавам - упълномощаваш, несв. и упълномощя, св.; кого. Давам пълномощия. Партията му го упълномощава да я представя в парламента. Упълномощ...
обобществявам - обобществяваш, несв. и обобществя, св.; какво. Правя нещо обществена собственост; национализирам. Обобществявам производството.
общественичка - мн. общественички, ж. Жена общественик.
разпищявам се - разпищяваш се, несв. и разнищя се, св. Започвам интензивно да пищя.
самозащитя се - самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се.
старопиталище - мн. старопиталища, ср. Обществено заведение за прютяване на изоставени и немощни стари хора. // прил. старопиталищен, старопиталищ...
дебелоглавщина - само ед. Пренебр. Дебелоглавие.
кръвообращение - само ед. Циркулация на кръвта от сърцето към тъканите и обратно, обусловена от сърдечните съкращения. Кръгове на кръвообращението....
просъществувам - просъществуваш, св. Съществувам определен период от време. Просъществуваха четири години.
стокообръщение - мн. стокообръщения, ср. Стокооборот.
твърдоглавщина - само ед. Разг. Твърдоглавие.
книгохранилище - мн. книгохранилища, ср. Помещение към библиотека, в което са подредени книгите. Книгата не е в книгохранилището.
разпищолвам се - разпищолваш се, несв. и разпищоля се, св. Разг. 1. Започвам да ходя раздърпан, неспретнат; разпускам се, разпасвам се, разкопчавам...
самоунищожа се - самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се.
стокообращение - мн. стокообращения, ср. Стокообръщение.
преимуществено - нареч. Остар. Предимно, най-вече.
главнокомандващ - главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м.Върховен командир на армията на една държава по време на война.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: