| sht - Намерени са 773 думи от търсенето |
|---|
| хищен - хищна, хищно, мн. хищни, прил. 1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел. 2. Прен. Който прилича на такова животн... |
| щекер - мн. щекери, (два) щекера, м. Приспособление за свързване на проводников шнур с електроуред. |
| пищял - мн. пищяли, (два) пищяла, м. По-дебелата кост на крака от глезена до коляното. |
| щипци - само мн. Приспособление, обикн. от метал, за хващане на нещо нагорещено, нечисто; хирургически инструмент. |
| бащица - мн. бащици.1. Разг. Умалително-гальовно от баща.2. Разг. Ласкателно обръщение към мъж за покровителство, помощ, услуга. |
| вещина - само ед.Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си. |
| вещица - мн. вещици, ж.1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.2. Прен. Разг. Пренeбр. Грозна, зла жена. |
| връщам - връщаш, несв. и върна, св.1. Какво/кого. Насочвам да тръгне в обратна посока. Там двама полицаи връщат всички коли, пътят е затвор... |
| вярващ - вярваща, вярващо, мн. вярващи.1. Който вярва, който изразява вяра.2. Като същ. Човек, който вярва в някоя религия. |
| гащета - само мн.1. Мъжки къси долни гащи.2. Къси панталони за спорт, туризъм и др. |
| дъвчащ - дъвчаща, дъвчащо, мн. дъвчащи, прил. 1. Който дъвче. 2. Разг. Който може да се дъвче. Дъвчащи бонбони. |
| загащя - загащиш, мин. св. загащих, мин. прич. загащил, св. — вж. загатвам. |
| защипя - защипеш, мин. св. защипах, мин. прич. защипал, св. — вж. защипвам. |
| защита - мн. защити, ж. 1. Само ед. Отбраняване с бой или борба. Защита на отечеството по време на война. Лична защита. Полицейска защита. ... |
| защитя - защитиш, мин. св. защитих, мин. прич. защитил, св. — вж. защитавам. |
| защото - нареч. и съюз. Тъй като, понеже, затова че. Тръгвам, защото почивката ми свърши. |
| бъдеще - само ед.Това, което предстои. |
| въобще - нареч.Изобщо. Въобще не ме интересува! |
| въпиещ - въпиеща, въпиещо, мн. въпиещи, прил.Остар. Който е в много висока степен, краен. Въпиеща нужда. Въпиеща несправедливост. |
| дъщеря - мн. дъщери, ж. 1. Дете момиче по отношение на родителите си. 2. Прен. Жена по отношение на родина, народ. |