----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
трепя - трепеш, мин. св. трепах, мин. прич. трепал, несв.; кого. Разг. 1. Убивам мнозина, изтребвам. При катастрофи трепят невинни хора. 2... |
трещя - трещиш, мин. св. трещях, мин. прич. трещял, несв. Произвеждам силен гръм, шум. Гръмотевици трещят. — трещи. Безл. Гърми, чува се т... |
тюлен - мн. тюлени, (два) тюлена, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците. // прил. тюленов, тюленова, тюле... |
фенер - мн. фенери, (два) фенера, м. 1. Стъклена кутия, в която се поставя свещ или лампа, за да служи за осветление. 2. Електрическо прис... |
фетиш - мн. фетиши, (два) фетиша, м. 1. В суеверието на първобитните — предмет със свръхестествена сила. 2. Прен. Идол, кумир. |
фишек - мн. фишеци, (два) фишека, м. 1. Истор. Саморъчно приготвен патрон, който се пълни с барут, сачми и др. 2. Разг. Завити в хартия ед... |
хелий - хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони. // прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви. |
хипер - Първа съставна част на думи със значение много повече от нормалното; свръх, напр. хиперинфлация, хиперсексуалност, хиперфункция и ... |
хищен - хищна, хищно, мн. хищни, прил. 1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел. 2. Прен. Който прилича на такова животн... |
хленч - хленчът, хленча, мн. хленчове, (два) хленча, м. Хленчене. |
хриле - само мн. Органи за дишане на водни животни във форма на дъговидни твърди цепнатини по кожата. |
целев - целева, целево, мн. целеви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства. |
цвете - мн. цветя, ср. 1. Тревисто или храстовидно растение, което има цвят като размножителен отган. Пролетни цветя. Цветята са най-хубав... |
ценен - ценна, ценно, мн. ценни, прил. 1. Който има висока цена; скъп. Ценна ваза. 2. Прен. Който има положителни качества; важен, нужен. ... |
цесия - мн. цесии, ж. Спец. В банковото дело — договор, с който кредитор отстъпва своите вземания и правата по тях върху трето лице. |
цирей - циреят, цирея, мн. циреи, (два) цирея, м. 1. Болезнена пъпка, изпълнена с гной. 2. Дрен. Разг. Пренебр. Раздразнителен човек. 3. П... |
чекия - мн. чекии. Разг. Сгъваемо джобно ножче. |
четец - мн. четци. 1. Лице, което чете литературна или друга творба пред публика. Той е добър четец. 2. Остар. Читател. |
чешит - мн. чешити. 1. Диал. Разг. Сорт, разновидност. Днес купих пък друг чешит череши. 2. Разг. Странен човек, особняк. Такъв чешит ка... |
чинен - чинна, чинно, мн. чинни, прил. Остар. Кротък, послушен, мирен. // нареч. чинно. Стоя чинно пред баща си. |