----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
зидар - зидарят, зидаря, мн. зидари, м. Човек, чиято професия е да зида, да строи сгради. |
злато - само ед. 1. Скъпоценен метал с жълт цвят и силен блясък, употребяван като мярка за ценност и в скъпоценни изделия. В тази планина ... |
златя - златиш, мин. св. златих, мин. прич. златил, несв.; какво. Позлатявам. |
злина - мн. злини, ж. 1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини. 2. Оби... |
злоба - само ед. 1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше... |
знаме - мн. знамена, ср. Прикрепено на прът правоъгълно парче плат със специално оцветяване и герб, което служи за знак на държава, органи... |
знача - значиш, мин. св. значих, мин. прич. значил, несв. 1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му зн... |
зобам - зобаш, несв.; какво. Ям плод на зърна, като късам едно по едно зърната. Зобам грозде. |
зобна - зобнеш, мин. св. зобнах, мин. прич. зобнал, св. — вж. зобвам. |
зурла - мн. зурли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла. |
зъбар - зъбарят, зъбаря, мн. зъбари, м. Остар. Човек, който вади зъби. |
зъбат - зъбата, зъбато, мн. зъбати, прил. 1. Който има големи или издадени напред зъби. 2. Който е със зъбци. Зъбат нож. 3. Който има изда... |
зъбла - мн. зъбли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби. |
зъзна - зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъзнал, несв. 1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката. 2... |
зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му. |
зърна - зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам. |
зяпам - зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.). |
зяпач - мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи. |
зяпна - зяпнеш, мин. св. зяпнах, мин. прич. зяпнал, св. — вж. зяпвам. |
идвам - идваш, несв. и дойда, св. 1. Движа се към мястото или пристигам на мястото, където е лицето, което говори. Когато я срещнах, идваш... |