Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----- - Намерени са 3364 думи от търсенето
чекна - чекнеш, чекнах,чекнал, несв.; какво. Разг. 1. Разтварям много силно, до болка (части на тялото); разчеквам. Чекна пръстите си. 2. ...
чепат - чепата, чепато, мн. чепати, прил. 1. Който има чепове; чворест. 2. Прен. Неогладен, неравен. Чепата тояга. 3. Прен. Разг. За човек...
чепка - мн. чепки, ж. Част от грозд с няколко зърна.
черга - мн. черги, ж. 1. Постелка или завивка. Къщата беше застлана с пъстри черги. 2. Прен. Разг. Социално положение. Търси си жена от св...
черда - мн. черди, ж. Чарда.
черта - мн. черти, ж. 1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти. 2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от...
четка - мн. четки, ж. 1. Приспособление за миене, чистене, рисуване и др., състоящо се плоска основа, върху която са набодени влакна, косм...
чешма - мн. чешми, ж. 1. Иззидано приспособление с направени чучури, по които тече вода.Край селото изградиха белокаменна чешма. 2. Отклон...
чинар - мн. чинари, (два) чинара, м. Вид едро дърво — силноразклонено, с длановидноизрязани листа и топчест плод; източен платан, яблан.
чинка - мн. чинки, ж. Малка пойна птица, която живее в горите.
чирак - мн. чираци, м. 1. Остар. Младеж, който учи занаят при майстор. 2. Прен. Разг. Човек, който не е усвоил напълно някаква работа.
читав - читава, читаво, мн. читави, прил. Разг. Невредим, цял.
чобан - мн. чобани, м. Разг. Овчар, пастир.
човка - мн. човки, ж. Рогов израстък у птиците, който е продължение на лицевата кост и долната челюст; клюн. • Затваряй си човката. Жарг. ...
чорба - мн. чорби, ж. 1. Течно ястие, приготвено чрез варене; супа. Шкембе-чорба. Бобена чорба. 2. Прен. Пренебр. Смес от несъвместими, от...
чувал - мн. чували, (два) чувала, м. Голяма торба от плат, зебло или найлон за съхранение на вещества в насипно състояние, на зърнени хран...
чувам - чуваш, несв. и чуя, св. 1. Какво. Възприемам със слуха си звукове. Не чувам добре какво говориш. 2. Притежавам способност да възпр...
чудак - мн. чудаци. Странен човек, особняк.
чудат - чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост.
чукам - чукаш, несв. 1. Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие. 2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: