| ----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
|---|
| трое- - Първа съставна част на сложни думи със значение който има три части, напр. троерог, троерук, троеструнен и др. |
| троен - тройна, тройно, мн. тройни, прил. 1. Който се състои от три еднородни предмета или от три части. Троен конец. 2. Който е три пъти ... |
| тромб - тромбът, тромба, мн. тромбове, (два) тромба, м. Спец. Плътно парче съсирена кръв, образувано в кръвоносните съдове. |
| трояк - трояка, трояко, мн. трояки, прил. Който има три форми, три значения или се проявява по три начина; троен. Трояк смисъл. // нареч. ... |
| туйто - междум. Разг. 1. За изразяване на изненада, учудване. 2. За изразяване на неодобрение. Туйто, остави ни да се оправяме сами в непо... |
| тумор - мн. тумори, (два) тумора, м. Спец. Разрастване на тъкан без физиологично предназначение за организма. |
| устои - само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални усто... |
| увоня - увониш, мин. св. увоних, мин. прич. увонил, св. — вж. увонявам. |
| угодя - угодиш, мин. св. угодих, мин. прич. угодил, св. — вж. угаждам. |
| удвоя - удвоиш, мин. св. удвоих, мин. прич. удвоил, св. — вж. удвоявам. |
| узоря - узориш, мин. св. узорих, мин. прич. узбрил, св. — вж. узорвам. |
| уклон - само ед. 1. В политиката — отклонение от основната линия на партия. Ляв уклон. Десен уклон. 2. Отклонение от основната линия на въ... |
| укоря - укориш, мин. св. укорих, мин. прич. укорил, св. — вж. укорявам. |
| уловя - уловиш, мин. св. улових, мин. прич. уловил, св. — вж. улавям. |
| уморя - умориш, мин. св. уморих, мин. прич. уморил, св. — вж. уморявам. |
| уроки - само мн. Разг. Според народните вярвания — злина, беда, която постига погледнатия с лоши очи или похваления. Хващат ме уроки. • Да... |
| уроня - урониш, мин. св. уроних, мин. прич. уронил, св. — вж. уронвам. |
| усвоя - усвоиш, мин. св. усвоих, мин. прич. усвоил, св. — вж. усвоявам. |
| усоен - усойна, усойно, мн. усойни, прил. 1. Който не се огрява от слънце; влажен, студен. 2. За стая, къща — който е винаги хладен, мраче... |
| устоя - устоиш, мин. св. устоях, мин. прич. устоял, св. — вж. устоявам. |