трепеш, мин. св. трепах, мин. прич. трепал, несв.;
кого. Разг. 1.
Убивам мнозина,
изтребвам. При катастрофи трепят невинни
хора. 2. Изморявам, съсипвам, товаря прекомерно, безсмислено. Цял ден трепя конете по пътищата. — трепя се. 1. Трудя се, грижа се, съсипвам се, често безсмислено. Трепят се по полето. 2. Убивам се сам или се убиваме взаимно. Трепят се по бойните полета.