----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
шетня - само ед. Шетане. |
шишче - мн. шишета. 1. Малък шиш, обикн. за печене на месо. 2 . Количество месо върху един такъв шиш. |
шперц - шперцът, шперца, мн. шперцове,(два) шперца, м. Специална желязна пръчица, като кука в единия край, която служи за отваряне и отклю... |
щекер - мн. щекери, (два) щекера, м. Приспособление за свързване на проводников шнур с електроуред. |
юрдек - мн. юрдеци, (два) юрдека, м. Диал. Паток. // прил. юрдечи, юрдеча, юрдече и юрдечо, мн. юрдечи. Юрдечи пера. |
юнкер - мн. юнкери, м. Остар. Младеж, който следва във военно училище. // прил. юнкерски, юнкерска, юнкерско, мн. юнкерски. Юнкерска унифо... |
юрнек - мн. юрнеци, (два) юрнека, м. Диал. Мостра, образец. Взех юрнек за халище. |
яйчен - яйчна, яйчно, мн. яйчни, прил. Който се отнася до яйце. Яйчна черупка. |
яснея - яснееш, мин. св. яснях, мин. прич. яснял, несв. Ставам ясен; светлея. |
ядене - мн. яденета, ср. 1. Храна, ястие. Топло ядене. Само ед. Хранене. По време на ядене не се пуши. Какво има за ядене? |
ядрен - ядрена, ядрено, мн. ядрени, прил. 1.Който се отнася до ядро. 2. Който е свързан с процесите, ставащи в атомното ядро, и с изучава... |
яйчев - яйчева, яйчево, мн. яйчеви, прил. Яйчен. |
ястие - мн. ястия, ср. Приготвена храна; гозба, блюдо. |
билюк - мн. билюци, (два) билюка, м.1. Остар. Стадо. Билюк говеда.2. Истор. Във феодална Турция - военна част от стотина войници.3. Диал. ... |
бивни - само мн.Два силно извити и стърчащи извъм устата зъба у някои бозайници. |
бридж - бриджът, бриджа, само ед.Вид игра на карти за две двойки играчи, при която едната двойка обяваява резултат и се стреми да го пости... |
блинд - (англ. blind 'сляп')Спорт. Шахматна партия, при която не се гледа дъската. |
блинт - (рус. блинт по нем. blind 'сляп')Печ. Надпис или украшение на корица, нанесени с нагорещен нечат без мастило; сляп печат... |
взрив - взривът, взрива, мн. взривове, (два) взрива м.1. Избухване, експлозия.2. Избухливо вещество.3. Прен. С предлога от. Внезапна и шум... |
видим - видима, видимо, мн. видими, прил.1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната.2. Явен, очевиден.// същ. вид... |