----- - Намерени са 3364 думи от търсенето |
олющя - олющиш, мин. св. олющих, мин. прич. олющил, св. - вж. олющвам. |
опаша - опашеш, мин. св. опасах, мин. прич. опасал, св. - вж. опасвам. |
опора - мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опо... |
орган - мн. органи, (два) органа, м. 1. Част от организъм с определена структура и функция. Зрителен орган. 2. Оръдие, средство. Телевизия... |
отава - само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
отдел - мн. отдели, (два) отдела, м. 1. Подразделение на учреждение, влизащо в състава на организирано цяло. Справочен отдел в библиотека.... |
отида - отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам. |
откос - мн. откоси, (два) откоса, м. Последователност от изстрели, възпроизведени с едно натискане на спусъка на автоматично огнестрелно о... |
откуп - мн. откупи, (два) откупа, м. 1. Откупване. 2. Пари или ценности, определени за равностойни на нещо. Искат откуп за отвлечени хора.... |
охота - само ед. 1. Желание, стремеж, влечение. 2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота. |
оагня - оагниш, мин. св. оагних, мин. прич. оагнил, св. — вж. оагням. |
оазис - мн. оазиси, (два) оазиса, м. 1. Място в пустинята, където има растителност и вода. 2. Прен. Спокойно място; място на покой, тишина... |
обадя - обадиш, мин. св. обадих, мин. прич. обадил, св. — вж. обаждам. |
обаче - съюз. 1. Изразява противопоставяне: но, ала. Извиках, обаче той не ме чу. 2. Нареч. Логическо уточнение за противопоставяне. Къщат... |
обвия - обвиеш, мин. св. обвих, мин. прич. обвил, св. — вж. обвивам. |
обез- - представка. В състава на глаголи със значение лишавам от нещо, освобождавам от нещо: обезлесявам, обезводнявам, обезболявам, обезс... |
обеля - обелиш, мин. св. обелих, мин. прич. обелил, св. — вж. обелвам. |
обема - обемеш, мин. св. обех, мин. прич. обел, св. — вж. обемам. |
обер- - Първа част на сложни думи, която означава старши по длъжност: оберкелнер, оберлейтенант, оберофицер, оберпрокурор. |
обера - обереш, мин.св. обрах, мин. прич. обрал, св. — вж. обирам. |