| ------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| дъбилен - дъбилна, дъбилно, мн. дъбилни, прил. Който служи за щавене, за обработка на кожа. Дъбилно вещество. |
| дъмпинг - само ед. Спец. Насищане на пазара със стоки на цени, по-ниски от реалните, с цел да се елиминира конкуренцията. Правя дъмпинг. // ... |
| дърдоря - дърдориш, мин. св. дърдорих, мин. прич. дърдорил, несв. Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърбор... |
| дързост - дързостта, мн. дързости, ж. 1. Само ед. Качество на дързък. 2. Обикн. мн. Дръзка проява. |
| егоизъм - само ед. Себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. // прил. егоистичен, егоистична, егоистично, мн. его... |
| жлъчко- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчен сок, напр. жлъчкогонен, жлъчкоотделяне, жлъчкообразуване... |
| жлъчно- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до жлъчка (в 1 знач.), напр. жлъчнокаменен. |
| зърнест - зърнеста, зърнесто, мн. зърнести, прил. Който е като на зърна. |
| звънлив - звънлива, звънливо, мн. звънливи, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас. |
| звънчев - звънчева, звънчево, мн. звънчеви, прил. 1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация. 2. Който се отнася до се... |
| зъбобол - само ед. Болка в зъб. |
| зъбя се - зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв. 1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка. 2. За животно — показвам зъ... |
| зъркели - само мн. Пренебр. 1. Очи. Отваряй си зъркелите. 2. Очила. Загубих си зъркелите. |
| зърнист - зърниста, зърнисто, мн. зърнисти, прил. 1. Зърнест. 2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура. |
| зърнояд - мн. зърнояди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения. |
| иззвъня - иззвъниш, мин. св. иззвънях, мин. прич. иззвънял, св. - вж. иззвънявам. |
| измъчен - измъчена, измъчено, мн. измъчени, прил. 1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер. 2. Който изглежда и... |
| извървя - извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървял, св. — вж. извървявам. |
| извъртя - извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртам. |
| извътре - нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката ... |