| ------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| отправя - отправиш, мин. св. отправих, мин. прич. отправил, св. — вж. отправям. |
| отпратя - отпратиш, мин. св. отпратих, мин. прич. отпратил, св. — вж. отпращам. |
| отпусна - отпуснеш, мин. св. отпуснах, мин. прич. отпуснал, св. — вж. отпущам. |
| отпущам - отпущаш и отпускам, отпускаш, несв. и отпусна, св. 1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката и. 2. Какво. Отслабвам, раз... |
| отрасна - отраснеш, мин. св. отраснах, мин. прич. отраснал, св. — вж. отраствам. |
| отраста - отрастеш, мин. св. отрастох, мин. прич. отрасъл, св. Отрасна. |
| отрезка - мн. отрезки, ж. Неголяма отрязана от нещо част; изрезка. |
| отрепка - мн. отрепки, ж. 1, Парцал, дрипа. Дрехите ти приличат вече на отрепки. 2. Прен. Нищожен, жалък, низвергнат човек. |
| отривам - отриваш, несв. и отрия, св.; какво/кого. Обърсвам, изтривам. Отрих детето. Отрий сълзите си. |
| отритна - отритнеш, мин. св. отритнах, мин. прич. отритнал, св. — вж. отритвам. |
| отричам - отричаш, несв. и отрека, св.; какво. 1. Не признавам, отхвърлям, отказвам. Той продължаваше да отрича вината си. 2. Не възприемам ... |
| отрупам - отрупаш, св. — вж. отрупвам. |
| отсамен - отсамна, отсамно, мн. отсамни, прил. Който е разположен на тази страна. На отсамния бряг. |
| отседна - отседнеш, мин. св. отседнах, мин. прич. отседнал, св. — вж. отсядам. |
| отсенка - и отсянка, мн. отсенки, ж. 1. Разновидност на цвят според наситеността му; нюанс, оттенък. 2. Различие в проявата на едно чувство.... |
| отсечка - мн. отсечки, ж. 1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни. 2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опит... |
| отсичам - отсичаш, несв. и отсека, св. 1. Какво. Чрез сечене отделям, отрязвам. Отсече дървото. 2. Какво. Изговарям рязко, отчетливо. Отсича... |
| отскоча - отскочиш, мин. св. отскочих, мин. прич. отскочил, св. — вж. отскачам. |
| отслужа - отслужиш, мин. св. отслужих, мин. прич. отслужил, св. — вж. отслужвам. |
| отсрамя - отсрамиш, мин. св. отсрамих, мин. прич. отсрамил, св. — вж. отсрамвам. |