------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
стъпвам - стъпваш, несв. и стъпя, св. 1. Поставям стъпалото си върху нещо. Стъпвам върху стол. 2. Движа се на стъпки; ходя, крача, пристъпва... |
стършел - мн. стършели, (два) стършела, м. Едро жилещо насекомо, подобно на оса, с опасна отрова. // прил. стършелов, стършелова, стършелово... |
съавтор - мн. съавтори, м. Лице, което съвместно с друго лице е автор на произведение, творба. |
събарям - събаряш, несв. и съборя, св. 1. Какво/ кого. Свалям на земята, катурвам, повалям. Силният удар го събори от коня. Вятърът събори ш... |
събирам - събираш, несв. и събера, св. 1. Какво. Поставям на едно място разпръснати предмети. Събрах разхвърляните по бюрото книги. 2. Кого/... |
събирач - мн. събирачи, м. Разг. Лице, което събира нещо; колекционер. |
събитие - мн. събития, ср. Значим факт от обществения или личния живот; нещо, което се е случило. Важни исторически събития. |
съблека - съблечеш, мин. св. съблякох, мин. прич. съблякъл, св. — вж. събличам. |
събувам - събуваш, несв. и събуя, св. 1. Какво. Свалям чорапи, панталони, гащи и др. Събух бързо мокрите обувки. 2. Кого. Свалям обувки, чор... |
съградя - съградиш, мин. св. съградих, мин. прич. съградил, се. — вж. съграждам. |
съдбини - само мн. Предстояще, бъдеще, съдба. Народни съдбини. |
съдебен - съдебна, съдебно, мн. съдебни, прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала. • Съдебен засе... |
съдирам - съдираш, несв. и съдера, св.; какво. 1. С дране разделям на части; скъсвам. Съдрах тетрадката си. Съдрах роклята си. 2. Разг. Прок... |
съестен - съестна, съестно, мн. съестни, прил. • Съестни продукти. Остар. Хранителни продукти. |
съжител - съжителят, съжителя, мн. съжители, м. Човек, който живее на едно и също място с друг. |
съзирам - съзираш, несв. и съзра, св. 1. Кого/какво. Виждам, забелязвам, съглеждам. Между хората съзрях сестра си. 2. Какво. Схващам, открив... |
съкратя - съкратиш, мин. св. съкратих, мин. прич. съкратил, св. — вж. съкращавам. |
съкруша - съкрушиш, мин. св. съкруших, мин. прич. съкрушил, св. — вж. съкрушавам. |
сълзлив - сълзлива, сълзливо, мн. сълзливи, прил. 1. Който лесно се разплаква; плачлив. Сълзлива жена. 2. Който изразява плач. Сълзлив глас.... |
съмнало - само ед. Разг. Времето, когато става светло; развиделяване. Тръгнах по съмнало. |