| ------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| младина - мн. младини, ж. Разг. Обикн. мн. Младост. • На младини. По време на младостта, на млади години. |
| млясвам - млясваш, несв. и млясна, св. Еднократно или поединично мляскам. |
| мляскам - мляскаш, несв. 1. При хранене издавам особен шум с езика и устните, дъвча шумно. 2. Кого. Целувам шумно някого. Мляска я по бузата... |
| мравчен - мравчена, мравчено, мн. мравчени, прил. • Мравчена киселина. Органическа киселина, образувана в жлезите на някои мравки. |
| мрачина - само ед. Диал. Тъмнина, мрак. |
| мулатка - мн. мулатки, ж. Жена мулат. |
| мулетар - мулетарят, мулетаря, мн. мулетари, м. Човек, който кара муле. // прил. мулетарски, мулетарска, мулетарско, мн. мулетарски. |
| мурафет - мн. мурафети, (два) мурафета, м. Разг. Обикн. ирон. Умение, майсторство, сръчност. |
| мустанг - мн. мустанги, (два) мустанга, м. Дребен издръжлив див кон в прериите. |
| мутирам - мутираш, несв. и св. 1. Подлагам се на мутация, търпя мутация. 2. За човешки глас — променям тембъра си през пубертета. |
| мушмула - мн. мушмули, ж. Храстовидно дърво с кафеникави плодове и самите плодове, които се ядат, след като омекнат. |
| набеден - набедена, набедено, мн. набедени, прил. 1. Когото са набедили; обвинен незаслужено. 2. Прен. Провъзгласен за някакъв, без да има з... |
| наизуст - нареч. 1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст. 2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите. |
| накрещя - накрещиш, мин. св. накрещях, мин. прич. накрещял, св. - вж. накрещявам. |
| намекна - намекнеш, мин. св. намекнах, мин. прич. намекнал, св. - вж. намеквам. |
| напечен - напечена, напечено, мн. напечени, прил. 1. Много горещ, жежък. Напечен пясък. 2. Прен. Разг. Обтегнат, напрегнат. Напечена обстано... |
| напичам - напичаш, несв. и напека, св. 1. Какво. Пека много, в достатъчно количество. Напекох три тави сладки. 2. Нагрявам. Слънцето напече ... |
| наплаша - наплашиш, мин. св. наплаших, мин. прич. наплашил, св. - вж. наплашвам. |
| направя - направиш, мин. св. направих, мин. прич. направил, св. - вж. направям. |
| наречие - мн. наречия, ср. Спец. В езикознанието - съвкупност от местни говори с общи черти. Западнобългарско наречие. |