------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
буквояд - мн. буквояди.Буквоядец. |
бягство - мн. бягства.1. Тайно напускане на място, където не искам или съм заставен да бъда.2. Странене , отбягване, отдръпване. |
бетонит - (фр. betonite по beton + -ит)Спец. Изкуствен камък от бетон.// Прил. бетонитов. |
библио- - (по гр. biblion 'книга')Първа съставна част на сложни думи със значение 'книга', напр. библиофил. |
билборд - (англ. billboard)Широко табло за реклами на открито. |
биопсия - (нлат. biopsia по био- + гр. opsis 'виждане')Биол. Изрязване на малки части от жив организъм за микроскопско изследване. |
бонгоси - (амер. исп. bongo(s))Муз. Кубински ударен инструмент от две свързани малки дайрета. |
бонитет - (Heм. Bonitat по лат. bonitas, -atis 'доброкачественост')Агр. Условен показател за продуктивността на почва или горски у... |
бристол - (по собств. Bristol - град в Англия)1. Вид висококачествен картон.2. Целулоиден лист, на който може да се пише и да се изтрива. |
броколи - (ит. broccolo)Бот. Вид зелено цветно зеле. |
ветрило - мн. ветрила, ср.1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето п... |
водомер - мн. водомери, (два) водомера, м.Уред за отчитане на количеството вода, протекла в една водопроводна инсталация. |
вековен - вековна, вековно, мн. вековни.Който трае векове; много дълъг. |
венчило - мн. венчила, ср.1. Само ед. Венчавка.2. Остар. Венец (във 2 знач.). |
верност - верността.Само ед. Вярност (вж. верен). |
вечност - вечността, само ед., ж.1. Качество на вечен.2. Прен. Отвъдният свят. |
виновен - виновна, виновно, мн. виновни.Който има вина, сторил е вина или изразява вина.// нареч. виновно.// същ. виновност. |
виртуоз - мн. виртуози, м.1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене.2. Прен. Изобщо майстор, който е опитен, у... |
високо- - Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагоро... |
вкореня - вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св.— вж. вкоренявам. |