| ------- - Намерени са 5059 думи от търсенето |
|---|
| нечуван - нечувана, нечувано, мн. нечувани, прил. 1. Който не е чуван досега. Нечувани звуци. 2. Изключителен, небивал, невероятен. Нечуван ... |
| нирвана - само ед. 1. Блажено състояние на душата в будистката религия. 2. Прен. Пълен покой, блаженство. |
| нищелка - мн. нищелки, ж. Част от тъкачен стан, която мести нагоре и надолу нишките. |
| орисвам - орисваш, несв. и орисам, св.; кого/какво. Предричам, предопределям бъдещето, определям съдбата. Вълшебниците я орисаха да бъде хуб... |
| орязвам - орязваш, несв. и орежа, св.; какво. 1. Намалявам чрез рязане. Орязах храстите. 2. Режа по повърхността, в горната част. Орязах цве... |
| осакатя - осакатиш, мин. св. осакатих, мин. прич. осакатил, св. — вж. осакатявам. |
| осапуня - осапуниш, мин. св. осапуних, мин. прич. осапунил, св. — вж. осапунявам. |
| оседлая - оседлаеш, мин. св. оседлах, мин. прич. оседлал, св. — вж. оседлавам. |
| осейвам - осейваш, несв. Осявам. |
| оскрежа - оскрежиш, мин. св. оскрежих, мин. прич. оскрежил, св. — вж. оскрежавам. |
| осмивам - осмиваш, несв. и осмея, св.; какво/кого. Подлагам на насмешка. Хумористите осмиват човешките пороци. |
| осморка - мн. осморки, ж. Осмица. |
| оставка - мн. оставки, ж. Писмено или устно съобщение за напускане на дадена длъжност или пост. Правителството подаде оставка. |
| оставям - оставяш, несв. и оставя, св. 1. Какво/кого. Поставям на мястото му, не вземам със себе си. Оставих пакета на масата. Оставих бебет... |
| останки - само мн. 1. Труп на покойник. Тленни останки. 2. Това, което е останало от нещо, обикн. незначително, ненужно, безполезно. Останки... |
| остарея - остарееш, мин. св. остарях, мин. прич. остарял, св. — вж. остарявам. |
| отбивам - отбиваш, несв. и отбия, св. 1. Кого. Принуждавам да промени посоката си на движение, задържам. Отбих го от пътя му. 2. Какво. Пром... |
| отбирам - отбираш, несв. и отбера, св. 1. Какво. Отделям най-хубавото, най-доброто по качество. Отбра най-едрите плодове. 2. Разг. Разбирам,... |
| отбрадя - отбрадиш, мин. св. отбрадих, мин. св. отбрадил, св. — вж. отбраждам. |
| отбрана - само ед. 1. Защита, действие срещу нападение. 2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на... |