чен - Намерени са 429 думи от търсенето |
печено - само ед. Месо, изпечено на фурна или на скара. Сервираха ни печено. |
срочен - срочна, срочно, мн. срочни, прил. 1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение. 2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка. //... |
звучен - звучна, звучно, мн. звучни, прил. 1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име. 2. Който и... |
скучен - скучна, скучно, мн. скучни, прил. I. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга... |
уличен - улична, улично, мн. улични, прил. 1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия. 2. Прен. Който е невъзпитан, долен, гр... |
учение - мн. учения, ср. 1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години. 2. Спец. Военни строеви или практически занятия. От... |
ученик - мн. ученици, м. 1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа. 2. Последовател в теория, в ... |
епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития. |
миячен - миячна, миячно, мн. миячни, прил. Който е предназначен да мие или се отнася до мияч. • Миячна машина. 1. Автомобил с цистерна за м... |
млечен - млечна, млечно, мн. млечни, прил. 1. Който е получен от мляко или съдържа мляко. Млечни продукти. 2. Който има цвят на мляко или е... |
ченгел - мн. ченгели, (два) ченгела, м. Желязна пръчка с куки в двата края. |
азбучен - азбучно, азбучно, мн. азбучни.1. Който се отнася до азбука.2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост. |
античен - антична, антично, мн. антични.1. Който се отнася до времето на Стара Гърция и Рим.2. Древен, класически.// същ. античност, антично... |
далечен - далечна, далечно, мн. далечни, прил. 1. Който се намира или става на голямо разстояние. Далечен бряг. Далечен изстрел. 2. Който се... |
живачен - живачна, живачно, мн. живачни, прил. Който съдържа живак или е свързан с живак. Живачни соли. Живачно отравяне. |
задочен - задочна, задочно, мн. задочни, прил. 1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда. 2. ... |
заченки - само мн. Наченки, зачатъци. |
измъчен - измъчена, измъчено, мн. измъчени, прил. 1. Който е понасял мъки, трудности. Тя е измъчена от неговия характер. 2. Който изглежда и... |
лъчение - мн. лъчения, ср. Изпускане на частици с енергия. |
мъчение - мн. мъчения, ср. 1. Измъчване, изтезаване. Подложен на мъчения. 2. Мъка, тегло, страдание. |