| чен - Намерени са 429 думи от търсенето |
|---|
| паричен - парична, парично, мн. парични, прил. 1. Който е свързан с пари. Парични затруднения. Парична награда. 2. В който се работи с пари.... |
| резачен - резачна, резачно, мн. резачни, прил. С който се реже. |
| утаечен - утаечна, утаечно, мн. утаечни, прил. Който се е образувал от утайка; седиментен. |
| отличен - отлична, отлично, мн. отлични, прил. 1. Много добър, превъзходен. Отличен спортист. 2. Безупречен, безпроблемен. Отлично здраве. О... |
| отсечен - отсечена, отсечено, мн. отсечени, прил. 1. Който е отделен чрез отсичане. Отсечено дърво. 2. Прен. Рязък, отривист. Отсечен ход. 3... |
| порочен - порочна, порочно, мн. порочни, прил. 1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развр... |
| поточен - поточна, поточно, мн. поточни, прил. Който наподобява поток. Поточна линия. // същ. поточност, поточността, ж. |
| човечен - човечна, човечно, мн. човечни, прил. Който проявява отзивчивост, състрадателност; човеколюбив, хуманен, милостив. // нареч. човечн... |
| бучениш - мн. бучениши, (два) бучениша.Отровно растение с перести листа и високо кухо стъбло. |
| кубичен - кубична, кубично, мн. кубични, прил. 1. Който има формата на куб. Кубично тяло. 2. Разг. Кубически. |
| пушечен - пушечна, пушечно, мн. пушечни, прил. 1. Който е резултат от действието на пушка. Пушечен изстрел. 2. Който е предназначен за пушка... |
| увлечен - увлечена, увлечено, мн. увлечени, прил. 1. Пристрастен, погълнат от нещо. Увлечен по музиката. 2. Силно влюбен. Увлечен по нея. Ув... |
| извечен - извечна, извечно, мн. извечни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда. |
| изпечен - изпечена, изпечено, мн. изпечени, прил. 1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена. 2. Който е физически и... |
| изричен - изрична, изрично, мн. изрични, прил. Който е казан безусловно, специално, категорично. Има изрична заповед. |
| лечение - мн. лечения, ср. Лекуване. На лечение съм. Отивам на лечение. |
| себичен - себична, себично, мн. себични, прил. Който обича само себе си; егоистичен. // нареч. себично. // същ. себичност, себичността, ж. |
| сечение - мн. сечения, ср. 1. Фигура, образувана при пресичане на тяло с равнина. Напречно сечение. 2. Площ на такава фигура. Разрез с по-го... |
| течение - мн. течения, ср. 1. Поток вода или въздух, който се движи. Водно течение. Топли течения. Студено въздушно течение. 2. Въздушно дви... |
| типичен - типична, типично, мн. типични, прил. 1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер. 2. Който притежава в най-чис... |