чен - Намерени са 429 думи от търсенето |
прозрачен - прозрачна, прозрачно, мн. прозрачни, прил. 1. Който позволява да се види през него. Прозрачна дреха. Прозрачен материал. 2. Чист, ... |
рахитичен - рахитична, рахитично, мн. рахитични, прил. 1. Който е болен от рахит. 2. Който е предизвикан от рахит. Рахитични изкривявания. 3. ... |
самоличен - самолична, самолично, мн. самолични, прил. Който принадлежи на дадено лице или се извършва от дадено лице; личен. Самоличен подпис... |
силабичен - силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички. |
справочен - справочна, справочно, мн. справочни, прил. Който служи за справка. Справочна литература. |
страничен - странична, странично, мн. странични, прил. 1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец. 2. К... |
тираничен - тиранична, тиранично, мн. тиранични, прил. Който е присъщ на тиранин. Тираничен нрав. Тиранични похвати. |
титаничен - титанична, титанично, мн. титанични, прил. Който е присъщ на титан. Титанични усилия. |
товарачен - товарачна, товарачно, мн. товарачни. прил. Който е свързан с товарене. Товарачен кран. Товарачни работи. |
фанатичен - фанатична, фанатично, мн. фанатични, прил. 1. Който се отнася към фанатизъм. 2. Който е проява на фанатизъм; непримирим, неистов. ... |
отегчение - само ед. Чувство на тягост, досада, неудоволствие. |
подезичен - подезична, подезично, мн. подезични, прил. Който се намира под езика. |
политичен - политична, политично, мн. политични, прил. Който умее да се справя с трудни положения; дипломатичен. // същ. политичност, политичн... |
провлечен - провлечена, провлечено, мн. провлечени, прил. Който е много бавен, трае много дълго; проточен. Провлечена песен. |
попечение - мн. попечения, ср. Остар. Грижа. |
риторичен - риторична, риторично, мн. риторични, прил. Реторичен. |
реторичен - реторична, реторично, мн. реторични, прил. 1. Който се отнася до реторика; красноречив. 2. Прен. Надут, претрупан, безсъдържателен... |
беззвучен - беззвучна, беззвучно, мн. беззвучни.Който не издава звук или който е лишен от звучност.// същ. беззвучност, беззвучността. |
увлечение - мн. увлечения, ср. 1. Обикновено кратковременна страст, въодушевление. Увлечение по религията. Младежки увлечения. 2. Обикновено к... |
генеричен - генерична, генерично, мн. генерични.Родов. |