Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

тер - Намерени са 249 думи от търсенето
тор - торът, тора, мн. торове, м. и тор, торта, ж. 1. Животински изпражнения, които се използват за увеличаване плодородието на почвата....
тур - турът, тура, мн. турове, (два) тура, м. Див бик с големи рога, живял до ХVII в. в европейските гори.
зер - част. Разг. 1. Разбира се, я. Значи нямаш пари? — Нямам зер. 2. Нима. Зер трябва да дойда чак там?
пер - перът, пера, мн. перове, м. 1. Истор. Благо-родническа титла във Франция и Англия през средновековието. 2. Член на камарата на лор...
теб - лично мест. съкр. — вж. тебе.
тез - — вж. този.
тек - прил. неизм. Който е с нечетен брой. Хората са тек.
тел - телът, тела, мн. телове, (два) тела, м. и тел, телта, само ед., ж. 1. Само ед. Тънка метална нишка. Връзвам с тел. 2. Само м. Парч...
тен - тенът, тена, само ед., м. 1. Цвят на кожата. Светъл тен. 2. Слънчев загар. Придобивам тен.
цер - церът, цера, мн. церове, (два) цера, м. Вид дърво — дъб с лошокачествена дървесина. // прил. церов, церова, церово, мн. церови. Це...
чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер.
етер - само ед. Спец. В химията — лесноизпаряваща се безцветна течност, която се използва в химията като разтворител, а в медицината — за...
терк - теркът, терка, мн. теркове, (два) терка, м. Остар. 1. Образец, модел, калъп. 2. Еталон за кройка. Шия по терк. 3. Прен. Разг. Особ...
гатер - мн. гатери, (два) гатера, м.1. Машина за рязане, бичене на дървен материал.2. Дъскорезница с такава машина.
катер - мн. катери, (два) катера, м. Малък кораб за къси разстояния. Спасителен катер. Военен катер.
терца - мн. терци, ж. 1. Спец. Музикален интервал от три степени. 2. При игра на карти — група от три последователни карти от един цвят, к...
терор - само ед. 1. Система за политическо или религиозно преследване. 2. Начин на властване чрез насилие. В страната владее терор. Упражн...
бетер - нареч.Остар. По-лошо, по-зле.
сетер - мн. сетери, (два) сетера, м. Порода ловно куче. Ирландски сетер.
терен - мн. терени, (два) терена, м. 1. Само ед. Съставна част на земна повърхност; почва, земя. Каменлив терен. 2. Само ед. Външен вид на...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: