мн. терени, (два) терена, м. 1.
Само ед. Съставна
част на земна
повърхност;
почва,
земя. Каменлив терен. 2. Само ед. Външен вид на местност. Планински терен. Пресечен терен. 3. Ограничено място върху земната повърхност; площ, парцел. Терен на игрище. 4. Прен. Жарг. Младежка забава, обикн. при домашни условия и с танци; купон. Снощи бях на терен. // прил. теренен, теренна, теренно, мн. теренни. Теренна работа.