ист - Намерени са 618 думи от търсенето |
хронист - мн. хронисти, м. Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец. |
индуист - мн. индуисти, м. Привърженик на индуизма. |
курсист - мн. курсисти, м. Лице, което посещава курс (в 1 знач.). Курсисти от курса по японски език. Курсист в курс за шофьори любители. |
блистер - (англ. blister)Фарм. Вид опаковка на лекарство с издутини и станиолено покритие. |
дентист - мн. дентисти, м. Зъболекар. |
жлезист - жлезиста, жлезисто, мн. жлезисти, прил. 1. За орган — по който има жлези. 2. Който отделя секрет подобно на жлеза. Жлезиста клетка... |
землист - землиста, землисто, мн. землисти, прил. 1. Който съдържа или наподобява земя. Землист слой тиня. 2. Който наподобява цвета на земя... |
истерик - мн. истерици, м. 1. Човек, който страда от истерия. 2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малко... |
истерия - само ед. 1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен ... |
петнист - петниста, петнисто, мн. петнисти, прил. Който е на петна с различна цветова окраска. Петниста хиена. • Петнист тиф. Остро заразно ... |
тревист - тревиста, тревисто, мн. тревисти, прил. 1. Който е покрит с трева; тревясал. Тревист двор. 2. Който по вид наподобява трева. Треви... |
фрезист - мн. фрезисти, м. Човек, който работи с фреза. |
цветист - цветиста, цветисто, мн. цветисти, прил.1. Който е обрасъл с цветя. Цветисти градини. 2. Прен. За език, стил — образен, жив. Цветис... |
чистене - мн. чистения, ср. Отстраняване на нечистотията. Пролетно чистене. |
библист - (фр. bibliste)Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Библията. |
висшист - мн. висшисти, м.Лице с висше образование. |
изчистя - изчистиш, мин. св. изчистих, мин. прич. изчистил, св. - вж. изчиствам. |
мистрия - мн. мистрии, ж. Зидарски инструмент, подобен на лопатка, с който се гребе и размазва хоросан. |
стилист - мн. стилисти, м. 1. Човек, който има добър стил на писане. 2. Човек, който се занимава със стилистика. 3. Човек, който изработва с... |
чистник - мн. чистници, м. Лице, което поддържа чистота.
|